От Португалия и Гърция до новата трагедия в Испания – през последното десетилетие пламъците отнеха стотици животи и показаха колко малко време остава за спасение, когато жегата, сушата и вятърът се съчетаят

Най-опасните горски пожари невинаги са най-големите. Понякога разликата между бедствие и трагедия се измерва не в хиляди хектари, а в няколко минути – закъсняло предупреждение, затворен път, внезапно обърнал се вятър или погрешно решение накъде да поеме човек.

Новият мрачен пример идва от испанската провинция Алмерия. Пожарът край Лос Гаярдос и Бедар отне живота на най-малко 13 души и се превърна в един от най-смъртоносните в съвременната история на Испания. Огънят изпепели над 7000 хектара, а властите продължиха да издирват хора, за които близките им нямаха информация. Сред жертвите и изчезналите има граждани на няколко европейски държави.

Трагедията отново постави болезнения въпрос: защо, въпреки по-добрите прогнози, самолетите, сателитното наблюдение и модерните комуникации, горските пожари продължават да отнемат толкова много човешки животи?

Испания: огнен фронт, който измина 15 километра за два часа

Пламъците в Алмерия се разпространили с изключителна скорост, подхранвани от сухата растителност и силния вятър. Според регионалните власти в определен момент огненият фронт е изминал около 15 километра само за два часа.

Част от жертвите били открити в изгорели автомобили. Други напуснали колите си и се опитали да продължат пеша, но били застигнати от огъня. Първоначалните данни показаха, че някои хора са използвали маршрути, които не били част от официалния план за евакуация. Близки на загинали обаче оспориха твърденията, че предупрежденията са били достатъчно ясни и навременни.

Пожарът е овладян, а повече от хиляда евакуирани жители получиха разрешение да се приберат по домовете си. Опасността обаче остава. В Андалусия през това лято ежедневно възникват средно по 15 горски пожара, като в някои дни броят им достига 22.

Испанската трагедия напомни за две от най-тежките огнени бедствия в Европа – пожарите в Португалия през 2017 г. и унищожаването на гръцкото курортно селище Мати година по-късно.

Португалия, 2017 г.: пътят на смъртта край Педрогау Гранде

На 17 юни 2017 г. пожар избухва край централния португалски град Педрогау Гранде. Горещото и сухо време, силните ветрове и трудният терен превръщат огъня в неконтролируема стихия.

Загиват 66 души. Голяма част от тях намират смъртта си на път, по който се опитват да напуснат района с автомобили. Пламъците обхващат дърветата от двете страни на шосето, а гъстият дим прави ориентацията почти невъзможна. Пътят, възприеман като възможност за спасение, се превръща в огнен капан.

Това обаче не е краят на кошмара за Португалия. През октомври нова серия от пожари отнема още десетки животи. Общият брой на загиналите при горски пожари в страната през 2017 г. надхвърля 120 души – най-смъртоносната година в съвременната ѝ история. Сред жертвите има едномесечно бебе и неговите родители.

След бедствието Португалия предприема мащабни промени: създава сили за бързо реагиране, разширява противопожарните просеки, увеличава техниката и започва национални информационни кампании за причините за пожарите и правилното поведение при опасност.

Мати, 2018 г.: когато морето остава единственият изход

Само година по-късно Европа преживява още по-смъртоносна трагедия.

На 23 юли 2018 г. силен пожар достига крайбрежното селище Мати, източно от Атина. Вятърът тласка пламъците към гъсто застроения район с такава скорост, че много хора нямат време да разберат накъде да бягат.

Тесните улици, задънените пътища, хаотичното застрояване и ограничените маршрути към брега затрудняват евакуацията. Семейства са открити прегърнати само на метри от морето. Други скачат във водата и плуват навътре, за да се спасят от горещината и дима. Някои загиват от удавяне.

При пожара в Мати умират повече от 100 души. Той остава най-смъртоносният горски пожар в историята на съвременна Гърция и един от най-тежките в Европа след Втората световна война.

Разследванията и съдебните дела след трагедията насочват вниманието не само към силата на природното бедствие, но и към пропуските в координацията, градоустройството, комуникацията и организацията на евакуацията.

Еврос, 2023 г.: най-големият единичен пожар, регистриран в Европа

През лятото на 2023 г. североизточната гръцка област Еврос е обхваната от огромен пожар, който продължава дни наред. Сливането на няколко огнища образува най-големия единичен горски пожар, регистриран до този момент в Европейския съюз.

Загиват над 20 души. Сред тях са 18 мигранти, открити в гора край границата с Турция. Предполага се, че са преминавали през района и не са имали достъп до своевременна информация за приближаващата опасност.

Бедствието показва още една уязвимост – хората, които не познават района, не говорят местния език или се движат извън населените места, често остават извън обхвата на системите за предупреждение.

Турция: внезапната промяна на вятъра обгражда спасителите

През юли 2025 г. десет горски служители, пожарникари и доброволни спасители загиват при пожар в турската провинция Ескишехир.

По време на гасенето вятърът внезапно променя посоката си. Пламъците се преместват и обграждат екипите, преди те да успеят да се изтеглят. Сред жертвите има служители на горското стопанство и членове на спасителната организация AKUT.

Случаят напомня, че дори обучените професионалисти могат да попаднат в капан. При екстремни условия поведението на огъня се изменя за секунди, а летящите искри могат да създадат нови огнища далеч пред основния фронт.

Кипър: малък остров с нарастващ риск

Кипър също плаща висока цена. Най-малко шест души са загинали при горски пожари на острова през последните години.

През юли 2021 г. четирима египетски работници са открити мъртви край планинско село, обхванато от огъня. Тогавашното бедствие е определено от местните власти като най-разрушителния пожар в историята на страната.

Островът е особено уязвим заради продължителните суши, високите температури, силните ветрове и ограничените възможности за бързо прехвърляне на големи наземни сили.

Климатът не запалва огъня, но подготвя терена

Причината за конкретен пожар може да бъде човешка небрежност, техническа повреда, умишлен палеж или природно явление. Климатичните промени обаче създават условията, при които една искра много по-лесно се превръща в мащабно бедствие.

Европа е най-бързо затоплящият се континент. От 80-те години насам температурите тук се покачват повече от два пъти по-бързо от средното за света. По-продължителните горещи периоди, по-ранното изсъхване на растителността и недостигът на почвена влага удължават пожароопасния сезон.

Това не означава, че всяка година непременно ще горят повече площи. Данните показват големи разлики между отделните сезони, зависещи от времето, растителността и човешката дейност. През 2017 г. например опожарената територия в Средиземноморска Европа е сред най-големите, откакто се води статистика, основно заради бедствията в Португалия. Само година по-късно общата опожарена площ в традиционно рисковите средиземноморски държави е значително по-малка, но големи пожари възникват в необичайни дотогава части на Централна и Северна Европа.

Бедствието започва преди първата искра

Опитът от последното десетилетие показва, че борбата с огъня не започва, когато пристигнат пожарните автомобили. Тя започва месеци и години по-рано – с почистването на сухата растителност, поддържането на просеки, правилното застрояване, обозначаването на евакуационни пътища и обучението на населението.

Решаваща е и комуникацията. Предупрежденията трябва да достигат бързо до местните жители, туристите, сезонните работници и хората, които не говорят местния език. Инструкциите трябва да са еднозначни: кога човек да напусне района, кога да остане в защитена сграда и кои пътища са безопасни.

Понякога инстинктивното решение да се тръгне с автомобил може да се окаже фатално. Димът намалява видимостта, паднали дървета блокират пътищата, а множество коли създават задръствания. Но и оставането на място може да бъде опасно, когато сградата няма защитен периметър или огънят приближава от няколко посоки. Затова спасението зависи от навременната и точна информация, а не от универсално правило.

Предупреждението на едно огнено десетилетие

Педрогау Гранде, Мати, Еврос и Лос Гаярдос са различни места с различен релеф и различни причини за възникването на пожарите. Общото между тях е скоростта, с която нормалната обстановка се превръща в хаос.

Горските пожари вече не са само сезонен проблем на няколко средиземноморски държави. Те се появяват по-рано, продължават по-дълго и засягат райони, които доскоро не са били смятани за особено уязвими.

Историята на най-смъртоносните пожари в Европа показва, че хората рядко загиват просто защото огънят е бил огромен. Те загиват, когато предупреждението идва късно, маршрутът за бягство е блокиран, информацията е неясна или стихията променя посоката си по-бързо, отколкото човек може да реагира.

При тези бедствия най-ценният ресурс не е водата, самолетът или пожарната техника. Най-ценният ресурс е времето.