Материалът е подготвен от специалист на „Aklima“, водеща русенска фирма за решения за вътрешен климат: климатизация, вентилация с рекуперация и енергийно ефективни системи за сгради в промишленото и гражданско строителство. Повече информация на aklima.bg.

Всеки ден плащаме за енергията, с която затопляме водата за душа, а след няколко минути голяма част от тази топлина изчезва право в канализацията. Съществува технология, която я улавя, преди да се загуби.
Представете си най-обикновен душ. Отваряте крана и водата е топла, защото някъде в сградата бойлер или котел вече е изразходвал енергия, за да я загрее. Водата минава през тялото ви, затопля го и след няколко минути изтича в сифона.
Дотук историята изглежда приключена. Погледната откъм енергията обаче, тя всъщност не свършва там. Водата, която изтича, все още е топла, а в нея остава енергия, за която вече сме платили. Обикновено тя просто отива в канализацията, без никой да се замисля за това.
На този принцип работят системите за възстановяване на топлина от отпадъчната вода, познати по-скоро с английската си абревиатура WWHR (Waste Water Heat Recovery).
Не водата се използва повторно, а топлината в нея
На пръв поглед идеята звучи странно: как може да се използва вода, която вече е изхвърлена? Отговорът е, че не се използва самата вода, а топлината, която тя носи.
Когато вземаме душ, топлата отпадъчна вода се оттича през топлообменник. В същото време през него преминава и студена вода от водопроводната мрежа. Двата потока не се смесват, но отпадъчната вода отдава част от топлината си на входящата студена вода, преди тя да стигне до бойлера или смесителя. Резултатът е вода, която влиза в системата вече частично затоплена.
Не се произвежда нова енергия. Просто се връща обратно част от онази, която иначе би била изхвърлена безвъзвратно.
Как изглежда това в практиката
Представете си отново душа. От едната страна идва топлата вода, която използваме, от другата - студената, която предстои да бъде загрята. Дори след като премине през тялото ни и се отправи към канализацията, водата остава значително по-топла от тази, която постъпва от водопровода. Именно тази температурна разлика използва топлообменникът, за да подгрее предварително входящата студена вода. Така системата за топла вода трябва да добави по-малко допълнителна енергия, за да достигне желаната температура.
Какво реално означават процентите на ефективност
Ефективността на подобна система зависи от дебита на водата, от температурата и от конкретния модел. При определени модели производителят посочва максимална ефективност от 70,6% при 8 литра в минута.
Тези проценти не означават, че сметката за топла вода автоматично ще падне със същия дял. Те показват каква част от топлинната енергия в отпадъчната вода реално преминава към входящата студена вода при конкретни условия. Каква ще бъде реалната икономия зависи от това колко често се използва душът, колко продължава, какъв е дебитът и как е изградена системата за топла вода в самото жилище. Принципът обаче остава един: колкото по-често се ползва душът, толкова повече топлина може да бъде уловена, вместо да изтече напразно.
Не е рециклиране на водата
Тук е нужно едно уточнение, за да не остане погрешна представа. Отпадъчната вода не се връща обратно към душа, няма повторна употреба на вече използваната вода. Топлата отпадъчна вода и чистата студена вода преминават по отделни канали в топлообменника; енергията минава между тях, но самите водни потоци никога не се смесват.
При определени модели се използва двустенен меден топлообменник, монтиран на етажа под душа, като според производителя при определени конфигурации може да обслужва и два душа едновременно.
Технология, която не иска от нас да променим навиците си
При повечето мерки за енергийна ефективност има едно условие: човек трябва да си спомни да направи нещо различно, да намали температурата, да изключи осветлението, да ползва по-малко вода. Тук случаят е друг. Взимаме си съвсем обичайния душ, а системата работи успоредно с него, без да изисква нищо допълнително.
Тя не разчита хората да помнят да направят нещо, а улавя топлината автоматично, всеки път, щом има топла отпадъчна вода от душа. Това е едно от основните предимства на подобни системи: енергия се възстановява в момента на употреба, без промяна в поведението на потребителя.
А при сграда с термопомпа?
Тук темата става още по-любопитна. Съвременните сгради все по-често разчитат на термопомпи и фотоволтаици, за да намалят разходите за отопление и топла вода, а при тях всяка възможност за намаляване на необходимата енергия има значение.
Подобни системи са съвместими с термопомпени инсталации: предварителното подгряване на студената вода намалява количеството енергия, което термопомпата трябва да достави, за да стигне до желаната температура. Това е особено логично там, където производството на топла вода за битови нужди заема значителна част от цялото енергийно потребление на сградата. Понякога най-ефективният път не е да се търси по-мощно оборудване, а да се намали работата, която то трябва да върши.
За кого има смисъл тази инвестиция
Отговорът не е „за всеки дом“. Най-голям потенциал имат местата, където душовете се използват редовно и топлата вода заема значителна част от енергийните разходи: семейни жилища, апартаменти, хотели, общежития, спортни центрове и други сгради с много душове.
За жилищни нужди се предлагат вертикални решения, а там, където стандартният вертикален модел не може да бъде монтиран под душа, е предвиден вариант, предназначен например за апартаменти и едноетажни жилища. За по-големи обекти с множество душове производителят предлага подходящите за тях системи. Подобни решения се предлагат и у нас, включително от русенската фирма Aklima. Технологията не е екзотика, запазена за високотехнологични къщи, а може да бъде част от реалната инфраструктура на всяка сграда с интензивна употреба на топла вода.
Трябва да бъде предвидена навреме
При тази система разположението има значение. Стандартният модел е проектиран за монтаж на етажа под душа, което означава, че възможността за монтаж трябва да бъде съобразена с конструкцията и ВиК инсталацията на сградата. Най-лесно е това да се направи още на етап проектиране, когато трасетата и връзките с останалата система за топла вода могат да бъдат оптимизирани отначало. При вече завършена сграда също има решения, но всеки случай трябва да се провери конкретно.
Именно тогава технологията престава да бъде просто уред за купуване и се превръща в част от инженерния проект на сградата.
Малка промяна с голям принцип
Възстановяването на топлина от отпадъчна вода не е сложна идея. Тя просто задава друг въпрос. Вместо „колко енергия ни трябва, за да загреем тази вода“, пита „колко от вече вложената енергия можем да използваме отново“.
Този начин на мислене постепенно променя и проектирането на сградите. Енергийната ефективност вече не означава само по-добра изолация, по-икономичен климатик или по-мощна термопомпа. Означава да се погледне цялата система и да се потърсят местата, където енергията изтича без причина. Душът е един от най-ежедневните примери за точно такова изтичане: влагаме енергия, за да затоплим водата, използваме я за няколко минути и след това изхвърляме топлината й, без да се замисляме.
В продължение на десетилетия това е изглеждало нормално. Днес вече съществува технология, която улавя част от тази топлина и я връща обратно в системата. А може би именно такива малки, почти незабележими промени са следващата стъпка към по-ефективните сгради: не да произвеждаме повече енергия, а да губим по-малко от онази, за която вече сме платили.