Изложбата „Магия между страниците. Пътят на българската детска илюстрирана книга“ е експонирана в основната сграда на Художествената галерия в Казанлък. Експозиционният дизайн е на POV architects , а най-старото показано издание е от 1893 година.
Изданията в изложбата са от български автори и илюстратори, с изключение на книгите с илюстрации на Вадим Лазеркевич, който е с украински корени, каза за БТА организаторът и куратор на изложбата Албена Лимони („Илюстрейшън стейшън“). По думите й той има силно влияние на българската илюстраторска сцена. 
В изложбата могат да бъдат разгледани книги, илюстрирани от Илия Бешков, Никола и Нева Тузсузови, Тоня Горанова, Виктор Паунов, Елена Жаблянова, Мила Янева -Табакова и много други. Най-старото показано издание е списание „Зведздица“ от 1893 година, което е и едно от най-старите издания за деца в България. По думите на куратора освен че е много старо, интересното за това него е, че точно в този исторически период децата започват да се възприемат като отделна публика със свои нужди. Появява се необходимостта на тях да се погледне като на самостоятелни читатели и позлватели на култура.
Илюстрациите в списанието не са от български художници, използвани са печатни клишета. Според Албена Лимони любопитно е и показаното издание на списание „Звездица“. Това е така наречената „пробна книжка“ от 1906 година, защото в него за пръв път се вижда авторски подход при създаването на корицата. Главен редактор е Никола Беловеждов, който е участвал и в Априлското въстание. 
Кураторът разказа още, че през годините детската книга претърпява много промени. Тя е един събирателен образ, който включва в себе си отношението към текста, към илюстрацията, към буквата, към хартията, към цялото книжно тяло. Албена Лимони отбеляза, че в наши дни има много печатници и много технологии, които могат да направят една детска книга изключително привлекателна и ефектна. „От друга страна, в миналото художникът е можел да рисува букви, да илюстрира и по този начин да си играе със сюжета, което в момента е по-скоро рядкост като комбинация. Днес художниците нямат такова отношение към буквите и това бих казала, че ми липсва“, каза тя. Кураторът отбеляза, че в миналото художникът е правил книгата изцяло, докато в наши дни през някои етапи често се преминава по-повърхностно и пространството на книгата невинаги оживява в дълбочина.Акцент в изложбата е и макетът на Яна Левиева от нейната дипломна защита. Това е неиздадената книга  "Тихо", изрисувана от Левиева през 1993 година, по поема на Борис Христов, като изданието е предоставено от поета, за да участва в експозицията.
Според куратора интересно е да се види и подходът към периодичните издание от времето на социализма като броевете на списание „Славейче“, което е излизало от 50-те години на миналия век до началото на настоящия. Изложбата проследява развитието през годините на изданието, в което са участвали множество автори и илюстратори. „Мисля, че тези издания са много вдъхновяващи за едно дете“, посочи Албена Лимони и изрази мнение, че нивото на съвременните детски списания е доста по-ниско. 
Според нея важното е в изложбата децата да видят, че книгата има много разнообразни форми. Четейки текстовете, посетителите ще срещнат разнообразно съдържание, както и различни формати книги, посочи тя и допълни, че в миналото е имало голямо разнообразие на форматите, а малките книжки, каквито в момента не се издават, са били много разпространени. 
Изданията в изложбата са събрани от сдружение „Илюстрейшън стейшън“ с много търсене, като някои са предоставени от издателства и са доста трудни за намиране, посочи още кураторът. Експозицията, която се осъществява с подкрепата на Националния фонд „Култура“, програма „Култура“ на Столичната община и Американската фондация за България, е показвана в софийската галерия Credo Bonum и в галерия „Средец“ към Министерството на културата.
В Казанлък екзпозицията ще остане до 7 декември, а освен да разгледат изданията, посетителите имат възможност да чуят избрани детски приказки от грамофонни плочи.