Днес се навършват 100 години от рождението на пионера на рокендрола Чък Бери. Със своите незабравими китарни рифове, дръзката си самоувереност и запомнящи се песни за автомобили, момичета и бурни танцови забави той допринася повече от почти всеки друг за оформянето на рокендрола в ранните му години, пише „Ню Йорк таймс“.
Докато Елвис Пресли е първата попзвезда на рока и идол на тийнейджърите, Бери е неговият голям теоретик и идейният му гений – авторът на песни, който разбира какво искат младите, още преди самите те да го осъзнаят. С песни като Johnny B. Goode и Roll Over Beethoven той дава на слушателите си много повече, отколкото те очакват от развлекателната музика, звучаща от джубоксовете, коментира американският вестник.
Китарните му партии съчетават изчистеното, звънко звучене на кънтрито и финеса на блуса, а зад лековатите истории, които пее с толкова ясна дикция, се крие лукав бунтарски дух, който преобръща общоприетите норми в името на удоволствията на настоящия момент.
В Sweet Little Sixteen, You Can't Catch Me и други песни Бери създава представата за рока като музика на сбъднатите тийнейджърски желания и безгрижното забавление, дори когато полицията е по петите ти. В Promised Land, Too Much Monkey Business и Brown Eyed Handsome Man той едновременно възхвалява и осмива възможностите, които предлага Америка, и класовото напрежение в обществото. Неговият рокендрол е музика на радостта, на напрежението, преодолявано със смях, и на ликуващото разрушаване на идоли. Още в средата на 50-те години на миналия век Бери написва своеобразните си музикални манифести Roll Over Beethoven, Rock and Roll Music и School Day.
Роден като Чарлз Едуард Андерсън Бери на 18 октомври 1926 г. в Сейнт Луис, той израства в квартал на средната класа, в който действа расова сегрегация, и е повлиян от стиловете госпъл, блус, ритъм енд блус, както и от кънтри музиката, пише Би Би Си Мюзик.
Прекарва три години в поправително училище след поредица от кражби на автомобили и въоръжен грабеж. Получава диплома по фризьорство и козметика и известно време работи като козметик. През 1948 г. се жени за Темета Съгс, с която имат четири деца.
В началото на 50-те години той се присъединява към Sir John's Trio, ръководено от пианиста Джони Джонсън, като преобразява музиката на групата и поема ръководството ѝ.
От тексаския китарист Ти Боун Уокър Бери усвоява техниката на едновременно използване на две струни, която впоследствие превръща в една от емблемите на рокендрола – характерния китарен риф на Чък Бери по-късно ще бъде имитиран от „Ролинг стоунс“ и безброй други изпълнители. Той също така осъзнава популярността на кънтри музиката и добавя към китарните си партии характерното звучене на традиционното американско кънтри. Хибридната музика на Бери, съчетана с неговата харизма и сценично майсторство, привлича публика от различни раси в клуб Cosmopolitan в Сейнт Луис, пише „Ню Йорк таймс“.
През 1955 г. Бери заминава за Чикаго и пита един от своите идоли, блус музиканта Мъди Уотърс, как може да започне да записва плочи. Уотърс го насочва към звукозаписната компания Chess Records, с която самият той работи. Там един от собствениците, Ленард Чес, забелязва потенциал в песента на Бери Ida Red.
Вариант на стара кънтри песен със същото заглавие, Ida Red на Бери описва преследване с автомобили, при което разказвачът се опитва да настигне неуловимо момиче. Чес е човекът, който преименува песента на Maybellene.
„Силният ритъм, автомобилите и младежката любов...Това беше тенденцията и ние се възползвахме от нея.“, обобщава Чес. Песента Maybellene достига пето място в попкласацията на „Билборд“ и оглавява класацията за ритъм енд блус.
Между 1955 и 1958 г. Бери създава класика след класика. Макар вече да е в края на 20-те и началото на 30-те си години, той пише песни за живота на гимназистите. Песни като School Day и Rock and Roll Music достигат първата десетка на класациите, улавят духа на ранния рокендрол и изграждат неговата митология.
Бери участва в рокендрол турнета с различни изпълнители и се снима в три музикални филма. На екрана и на концертната сцена той изумява публиката със своята прочута „патешка походка“ – характерно сценично движение с китара, при което изнася единия крак напред и подскача на другия.
В песните си Бери разказва сюрреалистични, невероятни истории, от които по-късно ще се учат Боб Дилън и Джон Ленън като Thirty Days и Jo Jo Gunne. В Brown Eyed Handsome Man от 1956 г. той изразява почти неприкрита расова гордост. Неговата лаконичност и чувство за хумор рядко му изневеряват.
През 1957 г. Бери купува 120 декара земя в Уенцвил, където изгражда увеселителния парк Berry Park, просъществувал сравнително кратко, и ресторанта Southern Air. През 1958 г. открива Club Bandstand в Сейнт Луис.
В началото на 60-те години песните на Бери вдъхновяват както калифорнийския рок, така и британската музикална инвазия. „Бийч бойс“ преработват неговата Sweet Little Sixteen в Surfin' U.S.A. Впоследствие Бери ги съди и печели признание като съавтор на песента. „Ролинг стоунс“ издават поредица от песни на Бери, включително първия си сингъл Come On, а „Бийтълс“ правят свои версии на Roll Over Beethoven и Rock and Roll Music.
Но когато музиката му започва да достига до нова публика, Бери вече е в затвора.
Той е арестуван през 1959 г. и обвинен, че е превозил момиче в тийнейджърска възраст през границата между два щата. Момичето е работило за кратко като гардеробиерка в Club Bandstand. Когато излиза на свобода през 1964 г. след 20 месеца в затвора, съпругата му го е напуснала (по-късно двамата се събират отново), а творческото му вдъхновение е отслабнало, пише „Ню Йорк таймс“.
Той обаче не е изгубил напълно таланта си, както показват няколкото хита, които записва през 1964 и 1965 г., сред които се открояват Nadine, No Particular Place to Go, You Never Can Tell и Promised Land. Участва и в прочутия концертен филм от 1964 г. The TAMI Show, събрал множество звезди, сред които Джеймс Браун, „Ролинг стоунс“, Марвин Гей, „Бийч бойс“ и „Сюприймс“.
Макар да продължава да изнася редовно концерти през 60-те години, звукозаписната му кариера изпада в застой, след като през 1966 г. преминава от Chess към Mercury Records. Той прави нови версии на някои от старите си хитове и се опитва да достигне до новата хипи публика. Когато през 1970 г. се завръща в Chess, записва нови песни като Tulane и Have Mercy Judge, които напомнят за някогашното му остроумие, но не успяват да влязат в първите 40 места на класациите.
През 1972 г. Бери постига най-големия успех в кариерата си с My Ding-a-Ling – закачлива песен с двусмислен текст, включена в албума The London Chuck Berry Sessions (въпреки че записва песента не в Лондон, а по време на концерт в Ковънтри, Англия).
Песента се продава в над един милион копия и става първият и единствен попсингъл на Бери, достигнал първо място в класациите. Това е и последният му хит. Следващият му албум, Bio, издаден през 1973 г., е посрещнат хладно, а Rockit, издаден от Atlantic през 1979 г., не постига търговски успех. Но Бери остава активен. Появява се в ролята на самия себе си във филма от 1979 г. за рока през 50-те години American Hot Wax и продължава непрекъснато да изнася концерти.
През юли 1979 г. той пее пред президента Джими Картър в Белия дом. Три дни по-късно е осъден на 120 дни във федерален затвор и четири години пробация за укриване на данъци.
През 1990 г. Бери отново има проблеми със закона, когато полицията претърсва дома му и открива 62 грама марихуана и видеозаписи от камера, поставена в женската тоалетна на ресторанта му.
През 80-те години Бери вече е признат за един от пионерите на рока. В разцвета на кариерата си той никога не печели награда „Грами“, но през 1984 г. американската звукозаписна академия му присъжда отличие за цялостно творчество. През 1986 г. той е сред първите музиканти, приети в Залата на славата на рокендрола.
През 1988 г. излиза книгата му Chuck Berry: The Autobiography („Чък Бери: Автобиографията“).
Бери продължава да изнася концерти и след като навършва 80 години. Когато през 1995 г. в Кливланд е открит Музеят и Залата на славата на рокендрола, Бери участва в концерт по случай откриването, акомпаниран от Брус Спрингстийн и E Street Band.
От 1996 до 2014 г. Бери изнася по един концерт месечно в Blueberry Hill, ресторант в Сейнт Луис. На 90-ия си рожден ден, 18 октомври 2016 г., той прави изненадващо съобщение – планира да издаде първия си студиен албум от почти 40 години. Албумът, озаглавен просто Chuck, е предвиден за издаване през юни 2017 г.
Чък Бери умира на 18 март 2017 г. в дома си, намиращ се западно от Сейнт Луис, щата Мисури. Албумът му Chuck излиза по план на 9 юни, близо три месеца след смъртта му, и съдържа десет записа, осем от които са авторски композиции на Бери.
Днес музиката на Бери продължава пътешествието си дори извън Земята. Johnny B. Goode е включена в златните плочи, поставени на борда на космическите апарати „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“, изстреляни през 1977 г., с надеждата плочите някой ден да бъдат открити от друга цивилизация.