„Сдобряване с апокалипсиса“ е работното заглавие на следващата книга на поетесата и заместник-кмет по култура и вероизповедания на Бургас Диана Саватева. Тя съобщи това на литературната среща „Поетични реплики“ в Културния център „Морско казино“, където разговаря с поетесата Ина Иванова за паметта, творческия процес и изграждането на стихосбирката като цялостно произведение.
Срещата под надслов „Непокътнатите светове и светли апокалипсиси“ беше част от 30-ите Есенни литературни празници в Бургас. Повод за разговора беше стихосбирката на Иванова „Непокътнат свят“, номинирана за Националната литературна награда „Перото“ в категория „Поезия“. През 2024 г. авторката получи Националната награда за поезия „Христо Фотев“ за „Нещата, за които мълчим“.
Саватева постави въпроса за избора на първото стихотворение и подредбата на творбите в една книга. Тя свърза трите цикъла в „Непокътнат свят“ с различни смислови двойки: „Невидими поклонници“ с „чистота и отдаденост“, „Потенциални пейзажи“ с „уединение и съзерцание“, а „Това, което изгубихме“ с „минало и жертва“.
Иванова определи подреждането на стихотворенията като личен творчески процес и го сравни с подбора на музикални произведения за концерт. Според нея авторът изгражда път, който читателят да извърви заедно с него. „Винаги в една книга има гръбнак“, каза тя и подчерта значението на концепцията, която обединява отделните творби в общ разказ.
Саватева посочи оксиморона като близка до нея литературна фигура заради противопоставянето и хармонията, която се ражда от него. Според нея стихосбирката трябва да носи цялостно послание, като същевременно всяко стихотворение запазва самостоятелното си въздействие. Тя разказа, че при представянията на свои книги кани публиката да отвори на произволна страница и да приеме стихотворението като лично послание.
Двете авторки обсъдиха и ролята на редактора. Саватева определи неговата гледна точка като своеобразно „криво, а понякога и по-право“ огледало на написаното. Общ редактор на част от книгите им е Аксиния Михайлова, която Иванова описа като строга, последователна и справедлива. В разговора беше припомнено и международното ѝ признание с френската награда за поезия „Гийом Аполинер“. 
По повод номинацията си за „Перото“ Иванова отбеляза, че литературните отличия помагат на книгите да достигнат до читателите сред множеството нови заглавия. Саватева насърчи младите хора да четат съвременна българска литература. Паметта беше друга основна тема на срещата. Иванова я открои като съществена за творчеството на Саватева наред с метафоричността на поезията ѝ. В отговор Саватева разказа за триптих на Георги Божилов – Слона, видян в художествена галерия във Варна, който е възприела като образ на фрагментарната човешка памет. 
„Не помним живота си като филм, а сглобяваме и разглобяваме отделни части от преживяното“, каза тя. Според нея колективната памет помага да разберем на какъв етап от цивилизационното развитие се намираме. Въпросът накъде върви светът стои и зад работното заглавие „Сдобряване с апокалипсиса“, което носи и първото прочетено от нея стихотворение на срещата.
Разговорът обхвана образите на морето, планината и вятъра. Иванова определи вятъра като своя стихия заради способността му да преминава отвъд географските граници. Мелтемът присъства в поезията и на двете авторки. Иванова го описа като „силен и преобразяващ вятър“, а Саватева като „олицетворение на процесите в живота, които ни извеждат от познатото и ни отвеждат на друго място“.В срещата с артистично четене участваха студентки от филиалите на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и Театралния колеж „Любен Гройс“ в Бургас. Музикалният съпровод беше изпълнен от ученици от Националното училище за музикално и танцово изкуство „Проф. Панчо Владигеров“. В края представители на публиката прочетоха стихове на Ина Иванова.