Спиране на тока, прекъсване на интернет връзката или хакерска атака: не само гражданите в Нидерландия са призовавани да се подготвят за евентуална извънредна ситуация, но и правителството е подготвило планове за следващата година, свързани с подсигуряването на продоволствената сигурност „за всеки случай“. Това обобщава в материал по темата нидерландската телевизия Ен О Ес.
„Работим по въпроса възможно най-бързо“, казва заместник-министърът на земеделието, рибарството, продоволствената сигурност и природата Силвио Еркенс. Според него в процес на довършване е Националният кризисен план за продоволствена сигурност. Супермаркетите и дистрибуторските центрове също имат роля в плана. Те са жизненоважни и уязвими обекти, както стана известно тази седмица, след като местната търговска верига „Алберт Хейн“ беше хакната.
По-рано през седмицата „Ахолд Делез“ (Ahold Delhaize), която управлява „Алберт Хейн“, съобщи за инцидент, свързан с киберсигурността на веригата, който я е принудил да изключи някои системи.
На четвъртия ден изпразнените рафтове започнаха да се пълнят, но до вторник не се очаква подновяването на онлайн поръчките и доставките по домовете.
Въпреки че продоволствената сигурност в страната не е била застрашена, ситуацията разкрива уязвимостите в една система, която в Нидерландия е организирана възможно най-ефективно, с възможно най-малко запаси, обобщава телевизионният репортаж.
Аварийни запаси
В момента супермаркетите и дистрибуторските центрове в Нидерландия не са задължени да поддържат аварийни запаси. Но в крайна сметка, според плановете на правителството, подобни запаси трябва да бъдат създадени. Въпросът е как супермаркетите виждат своята роля в този процес.
Заместник-министър Еркенс казва, че води разговори със супермаркетите, за да се види дали „заедно ще създадем аварийни запаси от определени критични стоки. Така че при кризисни ситуации винаги да може да се разчита на тези аварийни запаси“.
Закупуване на складове
Според Марк Янсен от Централното бюро за търговия с храни това ще бъде трудно при сегашната наличност на сгради. „Поне в краткосрочен план, поради ограниченията в складовия капацитет. Ако искате повече капацитет, това означава преустройства,“ допълни той.
Според него алтернативата е правителството да закупи или построи складове и да ги напълни с подходящите продукти. „И да постигнем споразумения в тясно сътрудничество относно логистиката и дистрибуцията. Чрез магазини или например общински центрове“, добави Янсен.
Заместник-министър Еркенс смята, че и съществуващите дистрибуторски центрове могат да съхраняват аварийни запаси. Тогава обаче ще трябва да се направи компромис с максималната ефективност. „Но така ще имате стоки за два или три дни, с които винаги да се покрие първоначалният риск“, посочва той.
Остава още един въпрос: да предположим, че имате подобен авариен запас в дистрибуционен център, какво предприемате, ако дадена цифрова система откаже или трябва да бъде изключена? Директорът на Централното бюро за търговия с храни Марк Янсен смята, че ситуацията в „Алберт Хейн“ тази седмица е ценен урок. „От такъв инцидент може да се извадят поуки, а именно, че е необходим план Б за по-аналогова дистрибуция на хранителни продукти. Тоест, да не разчитате единствено на цифрови системи“, препоръчва Янсен.  
При това асортиментът в авариен запас винаги ще бъде по-ограничен от това, което магазините предлагат в нормални условия. Според заместник-министърът на земеделието и продоволствената сигурност Силвио Еркенс в момента се прави преглед на това кои продукти са необходими.
„Не е голяма национална катастрофа, ако не могат да се доставят кивита: все пак има и други видове плодове“, казва той и добавя: „Но ако наистина липсват категории продукти от първа необходимост, тогава трябва да създадем съвместно запас от тях“.
Недостатъчно
По-рано този месец изследователи от Института за международни отношения „Клингендал“ и Университета „Еразъм“ предупредиха, че Нидерландия не е достатъчно подготвена за бедствие, свързано с продоволствената сигурност. Една от препоръките е супермаркетите да поддържат динамичен авариен запас. Тогава продуктите в него биха действали като буфер, който се вписва в нормалните продажби, а продуктите не се развалят.
В крайна сметка най-добрият начин да се подготвиш за извънредни ситуации не е в супермаркета, а у дома, подчертава изследователят Питер Зван. Той препоръчва на хората да разполагат с храна не за три, а за осем дни – съвет, който правителството все още не желае официално да приеме.
Зван признава, че това не е опция за всеки поради липса на място или средства. „В такъв случай супермаркетите могат да играят роля, например ако наистина настъпи криза. Тогава те могат да разпределят продуктите по координиран начин“.