Водещите индекси на европейските фондови пазари приключиха последната търговска сесия за седмицата с ръстове и отбелязаха най-силната си седмица от края на юни. Силните корпоративни резултати спомогнаха да се смекчи негативният ефект от глобалната разпродажба на акции на технологични компании, съобщи Ройтерс.
Във Франкфурт DAX се повиши с 239,99 пункта или 0,95 на сто до 25 622,61 пункта, докато парижкият CAC 40 нарасна с 22 пункта или 0,28 на сто до 7956,7 пункта.
Лондонският FTSE 100 прибави 41,55 пункта или 0,38 на сто до 10 881,9 пункта.
Широкообхватният STOXX 600 е нагоре с 4,58 пункта или 0,72 на сто до 644,74 пункта.
„Тази седмица показа колко е важно инвестициите да бъдат диверсифицирани, когато силно концентрираните вложения в американския технологичен сектор са под натиск“, заяви Даниела Хатърн, старши пазарен анализатор в „Кепитъл.ком” (Capital.com).
Разпродажбите на силно поскъпнали книжа на технологични корпорации през седмицата бяха предизвикани от опасенията, че разработването на инфраструктура за изкуствен интелект става все по-зависимо от дългово финансиране, както и от нарастващата конкуренция от Китай.
Настроенията на пазарите обаче бяха подкрепени от добри финансови резултати на нидерландския производител на литографски машини за чипове Ей Ес Ем Ел (ASML), на германския производител на оборудване за полупроводниковата индустрия „Айкстрон“ (Aixtron), както и на шведския производител на телекомуникационно оборудване „Ериксон“ (Ericsson).
„Много добрият сезон на финансовите отчети ще повиши значително нагласите на инвеститорите. Това може отново да тласне пазарите към някои от достигнатите наскоро върхови равнища“, посочи Майкъл Фийлд от „Морнингстар“ (Morningstar).
Очаква се печалбите на компаниите, включени в индекса STOXX 600, да нараснат с 20,7 на сто през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година. Прогнозата е малко по-ниска от очаквания преди седмица ръст от 21 на сто, показват данни на компанията оператор на борсовата платформа в британската столица „Лондон сток ексчейндж груп“ (London Stock Exchange Group -LSEG) и Системата за прогнози на институционалните брокери (I/B/E/S - Institutional Brokers' Estimate System) - финансова база данни за публично търгувани компании.
Сред компаниите, които ще публикуват финансовите си резултати през следващата седмица, са германската САП (SAP), швейцарската А Бе Бе (ABB) и „Барклис“ (Barclays).
Акциите на „Айкстрон“ поскъпнаха с 6 на сто, след като компанията отчете повече поръчки от очакваното за третото тримесечие и потвърди прогнозата си за цялата година.
Книжата на „Нордекс“ (Nordex) прибавиха 12,3 на сто към стойността си, след като производителят на вятърни турбини за наземни инсталации отчете по-висока от очакваната основна печалба за третото тримесечие и повиши прогнозата си за маржа на печалбата за цялата година.
Акциите на френския производител на електрическо оборудване „Шнайдер Електрик“ (Schneider Electric) първоначално поскъпнаха, но впоследствие поевтиняха с 1,8 на сто. Промишлената група повиши за втори път прогнозите си за основната печалба и приходите през 2026 г.
Технологичният сектор остана без промяна, а книжата на компаниите от здравния сектор поевтиняха с 0,3 на сто, след като през предходните две търговски сесии бяха поскъпнали с над 4,6 на сто.
Сред останалите компании, чиито акции поскъпнаха по-значително, бяха тези на швейцарския производител на храни и напитки „Нестле“ (Nestlé), които прибавиха 1,7 към стойността си, след като „Джей Пи Морган“ (JPMorgan) повиши оценката си за книжата на компанията до категория „могат да надхвърлят очакванията“ (overweight), което означава препоръка за по-голям дял в инвестиционните портфейли.
Това подкрепи индекса на хранителните компании и производителите на напитки, който нарасна с 1,4 на сто.
Междувременно окончателните данни за инфлацията в еврозоната през септември, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), показаха годишен ръст от 3,8 на сто, което съвпадна с очакванията на икономистите, но остана значително над целевото равнище от 2 на сто на Европейската централна банка (ЕЦБ), което показва, че инфлационният натиск продължава да изисква мерки.
През 2026 г. ЕЦБ е повишила лихвените проценти общо с 0,50 процентни пункта (50 базисни пункта) до 2,50 на сто, за да ограничи натиска върху цените, следствие на поскъпването на петрола.
Инвеститорите вече очакват ново повишение на основната лихва с 0,25 процентни пункта (25 базисни пункта) на заседанието на ЕЦБ през декември, показват данни на „Лондон сток ексчейндж груп“.