Рисковете за корабоплаването в Черно море и свързаното с тях поскъпване на застраховките могат да се отразят върху търговията и икономическия растеж в България и региона. Все още е рано да се оцени количествено ефектът, но той може да засегне растежа в краткосрочен план. Това заяви ръководителят на Европейския департамент на Международния валутен фонд (МВФ) Матеуш Шчурек на брифинг за регионалния икономически преглед на Европа в отговор на въпрос на БТА за рисковете след атаките в изключителната икономическа зона на страната в Черно море.
Повишаването на рисковете за морския транспорт влияе върху търговията и перспективите за растеж, посочи Шчурек. Подобни ефекти се наблюдават и по-на юг, в Близкия изток, каза още той. В октомврийския си доклад за световните икономически перспективи, публикуван по-рано тази седмица, МВФ понижи прогнозата си за региона на Близкия изток и Централна Азия през 2026 г. до свиване от 0,3 на сто при очакван през юли растеж от 0,7 на сто.
За високата инфлация в България, девет месеца след присъединяването на страната към еврозоната, освен поскъпването на енергията влияние оказват високата енергийна интензивност на икономиката, силното вътрешно търсене, бързото нарастване на заплатите и кредитирането, както и високите държавни разходи и големият бюджетен дефицит, посочи Шчурек в отговор на друг въпрос на БТА.  
България е сред икономиките в ЕС с най-висока енергийна интензивност, поради което поскъпването на енергията се отразява по-силно на предприятията в страната. Приемането на еврото обикновено оказва влияние върху ценовото равнище, а не върху инфлацията, като ефектът е сравнително малък спрямо останалите фактори и е еднократен, обясни той.
Охлаждането на икономиката и намаляването на дисбалансите са най-добрият начин инфлацията да се върне към целевото равнище и да остане там, посочи Шчурек.
По отношение на перспективите за растеж в Европа той отбеляза, че не се наблюдава ясно разграничение между Западна и Централна Европа, както и че проблемите трябва да се разглеждат поотделно за всяка държава. В редица страни от Централна и Южна Европа растежът на заплатите трайно изпреварва производителността. Това води до загуба на конкурентоспособност и подкопава досегашния модел на растеж в региона, подчерта ръководителят на Европейския департамент на Фонда.
Заместник-директорът на Европейския департамент на МВФ Хелге Бергер припомни, че Фондът повиши в октомврийската си прогноза очакванията си за растежа на българската икономика през 2027 г. до 2,7 на сто от очакваните по-рано 2,5 на сто. За 2026 Фондът понижи прогнозата до 2,6 на сто от 2,8 на сто, посочени в оценките от април. За предпочитане е растежът да се основава на повишаване на производителността, а не на прекомерно вътрешно търсене, подчерта Бергер. Основните данни, на база на които МВФ е изготвил своите прогнози, са от 30 септември или преди търговски кораби да бъдат атакувани в изключителната икономическа зона на България в Черно море.
Европейската икономика продължава да изпитва последиците от войната в Украйна и продължителния конфликт в Близкия изток, каза при встъпителните си думи Шчурек. Европа, по думите му, е понесла първоначалния ефект от конфликта по-добре от очакваното, отчасти благодарение на напредъка в енергийния преход и по-малката зависимост от вносни изкопаеми горива. Въпреки това продължителният период на високи енергийни цени ще продължи да тежи върху икономиката, а несигурността остава висока, отбеляза той.
МВФ очаква икономическият растеж в еврозоната, без Ирландия, да достигне 1,2 на сто през 2026 г., след което да се забави до 1,1 на сто през 2027 г. За Централна, Източна и Югоизточна Европа прогнозата е за растеж от 2,2 на сто през 2026 г., последван от умерено ускоряване през следващата година. Това остава под средния растеж от около 3,5 на сто, отчетен в региона през предходните две десетилетия.
Инфлацията в еврозоната се очаква да остане над целевото равнище до 2028 г., а в някои страни от Централна и Югоизточна Европа – и по-дълго. При тези условия паричната политика трябва да остане внимателна, а бюджетната политика не бива да засилва инфлационния натиск, посочи Шчурек.
Според него Европа трябва да търси по-силен растеж чрез реформи, които насърчават иновациите, разрастването на предприятията и икономическата устойчивост. По-нататъшното интегриране на единния пазар, включително на пазарите на стоки, услуги, труд, капитал и енергия, би помогнало за повишаване на производителността и за по-ефективното използване на европейските спестявания.
Шчурек предупреди, че протекционистките мерки и широкообхватната индустриална политика могат да спечелят време, но не гарантират просперитет. Сред приоритетите на фонда са продължаването на енергийния преход, задълбочаването на единния пазар и провеждането на национални структурни реформи. За Централна и Югоизточна Европа допълнителни предизвикателства са засилващата се конкуренция на експортните пазари, намаляващият дял на региона в световните преки чуждестранни инвестиции и отслабващата подкрепа от европейските фондове.
Великобритания и отношенията с ЕС
На въпрос дали завръщането на Великобритания в Европейския съюз би стимулирало икономическия растеж на страната Шчурек посочи, че МВФ последователно подкрепя търговията като фактор за растежа. ЕС е най-големият търговски партньор на Великобритания, затова Фондът подкрепя задълбочаването на търговските връзки и намаляването на пречките пред търговията. Решението за евентуално повторно присъединяване към ЕС обаче е политически избор на Великобритания, уточни той.
Бергер допълни, че британската икономика е отчела силно първо полугодие и Фондът е повишил прогнозата си за растежа през 2026 г. до 1,3 на сто от 1,0 на сто. Въпреки това пазарът на труда остава слабо място, като младите хора изглеждат по-силно засегнати от някои от промените. Бергер не препоръча проблемът да се преувеличава и посочи, че са важни мерките за подобряване на уменията и трудовите политики. Той даде като положителен пример програмите за професионално обучение и чиракуване, които могат да помогнат на младите хора да започнат работа по-бързо.
По отношение на предстоящия британски бюджет Бергер посочи, че има възможности за допълнително бюджетно пространство чрез модернизиране на данъка върху имотите и разширяване на данъчната основа на данъци върху потреблението като данъка върху добавената стойност. МВФ не препоръчва увеличаване на данъците върху труда, тъй като това може да ограничи предлагането на работна сила. При данъчно облагане, достигащо около 40 на сто от брутния вътрешен продукт – високо равнище за историческите стандарти на Великобритания – Фондът смята за важно мерките за увеличаване на приходите да бъдат съчетани с по-ефективни публични разходи и по-добро насочване на социалните помощи.
На отделен въпрос за възможно увеличаване на данъка върху печалбите на банките Бергер отбеляза, че според фонда данъчното облагане на труда е по-съществен проблем за предлагането на работна сила от данъците върху капитала. Той посочи, че инвестициите могат да бъдат финансирани не само чрез банкови кредити, но и чрез собствен капитал и реинвестирана печалба.
Германия се нуждае от структурни реформи
МВФ повиши прогнозата си за растежа на германската икономика през 2026 г. с 0,6 процентни пункта до 1,3 на сто. Сред причините са по-силният от очакваното износ и увеличените публични инвестиции и разходи за отбрана, които са подкрепили възстановяването.
Според заместник-директора на Европейския департамент на МВФ Оя Челасун обаче потенциалният растеж на Германия остава слаб – около 0,6 на сто в средносрочен план. Причините са застаряването на населението, отслабването на предлагането на труд и слабата динамика на производителността.
Сред необходимите мерки тя посочи разширяването на достъпа до грижи за деца и възрастни хора, за да могат повече хора да участват на пазара на труда, както и инвестиции в инфраструктурата и намаляване на административната тежест за бизнеса. Тя отбеляза, че традиционни германски отрасли като автомобилостроенето и машиностроенето са изправени пред по-силна външна конкуренция.
Германия би могла да допринесе за ускоряване на растежа в ЕС чрез задълбочаване на единния пазар, улесняване на трудовата мобилност между страните, интегриране на спестяванията и инвестициите и по-тясно свързване на енергийните пазари. Според Челасун тези реформи биха помогнали на компаниите да разширяват дейността си през националните граници.
Франция и Испания
Шчурек съобщи, че МВФ е понижил прогнозата си за растежа на Франция през 2026 г. от 0,6 на 0,4 на сто, а за 2027 г. – от 0,9 на 0,7 на сто. Сред факторите са вътрешни затруднения и външни неблагоприятни условия. Горещата вълна и сушата са засегнали френската икономика, а политическата несигурност е повлияла върху прогнозите за инвестициите.
Според него своевременното приемане на бюджета на Франция за 2027 г. е важно за запазването на доверието в публичните финанси и на пазарното доверие. В средносрочен план страната ще трябва да продължи усилията за подобряване на динамиката на държавния дълг.
Испания остава сред положителните примери в Европа. МВФ повиши прогнозата си за растежа на испанската икономика през 2026 г. от 2,1 на 2,5 на сто заради по-силното от очакваното вътрешно търсене, растежа на заетостта и доходите от труд и доброто представяне на частното потребление.
Челасун посочи, че останалите европейски държави могат да извлекат поуки от испанския опит, но много от тях са изправени пред сходни структурни предизвикателства, свързани със застаряването на населението, пенсионните системи и необходимостта от увеличаване на предлагането на труд.
По въпроса за жилищната достъпност в Испания Шчурек заяви, че основното решение е увеличаване на предлагането на жилища. Това изисква мерки за ускоряване на разрешителните процедури и повече инвестиции. Той отбеляза, че строителството на около 100 000 нови жилища годишно е ограничено предвид увеличаването на работоспособното население в страната. Според него периодът на силен растеж трябва да бъде използван и за бюджетна консолидация, която да помогне за ограничаване на икономическите дисбаланси.
Енергийна сигурност и възобновяеми източници
На въпрос за използването на неизползваните енергийни ресурси в Северно море Шчурек заяви, че Европа може да използва наличните си ресурси от гледна точка на енергийната сигурност, но те са ограничени спрямо общите енергийни потребности.
По думите му, възобновяемите източници, съчетани с по-дълбока интеграция на европейските енергийни пазари, могат значително да намалят цените на енергията и колебанията им. Той посочи като пример електроенергийните връзки между Великобритания и Белгия, при които ефектът е бил непосредствен и видим.
Енергийният преход не е само въпрос на климатична политика, а и на енергиен суверенитет и сигурност, подчерта Шчурек. Според него това изисква по-тясна интеграция на енергийните системи в Европа.
По отношение на социалните помощи Бергер уточни, че МВФ подкрепя по-доброто им насочване, така че да се постигат по-добри резултати с по-малко средства. При застаряващо население предлагането на работна сила е от ключово значение за растежа, затова данъчните и социалните политики трябва да бъдат съобразени с влиянието им върху стимулите за работа.
Миграцията като фактор за растеж
В отговор на въпрос дали имиграцията може да подкрепи растежа на Германия Шчурек заяви, че това е възможно, но резултатът зависи от начина, по който новопристигналите се интегрират на пазара на труда. Важно е уменията им да съответстват на търсенето и включването им в заетостта да става бързо. Същевременно трябва да се отчита допълнителният натиск върху обществените услуги и инфраструктурата.
Шчурек посочи Испания и Полша като примери за европейски държави, в които имиграцията е допринесла за по-висок икономически растеж.