Министерството на финансите изпрати на Европейската комисия и Еврогрупата проекта на бюджетен план на България за 2027 г., който предвижда дефицит на сектор „Държавно управление“ от 4,3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Документът включва мерки за увеличаване на приходите и ограничаване на разходите с цел прекратяване до 2029 г. на процедурата при прекомерен дефицит, съобщават от финансовото ведомство.
Това е първият бюджетен план, който България представя като пълноправен член на еврозоната от 1 януари 2026 г. Документът е изпратен в рамките на срока до 15 октомври и е разработен въз основа на есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, одобрена от Фискалния съвет.
За 2026 г. министерството вече прогнозира дефицит на начислена основа от около 5 на сто от БВП спрямо заложените в държавния бюджет 5,4 на сто. Подобрението с 0,4 процентни пункта се дължи основно на актуализирани разчети на Министерството на отбраната, включително промени в сроковете за доставка на военно оборудване.
Предвиденият за 2027 г. дефицит от 4,3 на сто представлява понижение с 0,7 процентни пункта спрямо актуалната прогноза за тази година. Приходите и разходите се очаква да намалеят като дял от БВП съответно до 36,1 на сто и 40,4 на сто.
Съгласно препоръката на Съвета на ЕС България трябва да ограничи номиналния годишен растеж на нетните разходи до 4,2 на сто през 2026 г., 3,4 на сто през 2027 и 2028 г. и 3,2 на сто през 2029 г. Кумулативното увеличение не трябва да надхвърля съответно 4,2 на сто, 7,7 на сто, 11,4 на сто и 15 на сто.
Целта е прекомерният дефицит да бъде прекратен до 2029 г., като се отчете действието на активираната през 2025 г. национална клауза за дерогация за разходите за отбрана. Процедурата при прекомерен дефицит за България беше открита от Съвета на ЕС на 10 юли 2026 г.
Сред приходните мерки е предвидена еднократна вноска върху свръхпечалбите в определени сектори през 2027 г. Очакваният индикативен ефект е 800 млн. евро. Планът включва също задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при облагаеми доставки, свързани със земя и сгради, и промяна в режима на електронните ваучери за храна.
Предвижда се въвеждане на акциз върху автомобилите, промяна на данъка върху личното потребление и актуализиране на глобите и имуществените санкции.
Мерките за хазартния сектор включват увеличение на алтернативния данък за игрални зали и казина и на вноските за социално отговорно поведение. Заложени са държавна такса за производство и внос на игрално оборудване и по-високи еднократни такси за издаване и поддържане на лицензи за организиране на хазартни игри. Предвиждат се и поетапно увеличение на променливата част на двукомпонентната държавна такса и минимален месечен праг от 100 000 евро за организаторите на онлайн хазартни игри.
Пакетът съдържа и данъчни преференции за семейства с деца и предприятия. Сред тях са повишаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС, увеличение на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания и ново облекчение за детско развитие. То ще обхваща разходи за здравни, образователни и спортни дейности.
От 1 януари 2027 г. се предвижда максималният осигурителен доход да бъде увеличен до 2400 евро с индикативен ефект върху приходите от 265,1 млн. евро. Увеличението на минималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове по икономически дейности и квалификационни групи професии се очаква да осигури още 196,7 млн. евро.
Планирано е разпределяне на дивидент от държавните предприятия и дружествата с държавно участие за финансовата 2026 г. Предвиден е и междинен дивидент в размер на 50 на сто от отчетената печалба въз основа на шестмесечните финансови отчети към 30 юни 2027 г.
В разходната част са заложени увеличение на пенсиите с около 8 на сто, ръст на заплатите в бюджетната сфера с 5 на сто и повишение на възнагражденията на педагогическите специалисти със 7,5 на сто. Предвижда се увеличение и на детските надбавки.
Допълнителни средства са планирани за образование, здравеопазване, култура, спорт и сигурност, както и за инвестиции в отбранителните способности, включително системи за противодействие на дронове и противовъздушна отбрана.
През 2027 г. трябва да продължат и да приключат започналите тази година структурни съкращения на разходите и оптимизацията на администрацията в публичния сектор. Според документа те трябва да ограничат нарастването на разходите за персонал и издръжка и да подобрят качеството на публичните услуги.
Планът включва още реформа в ТЕЛК за по-добър контрол върху разходите и насърчаване на публично-частните партньорства при инфраструктурни проекти.
Дългът на сектор „Държавно управление“ се очаква да достигне 40,6 млрд. евро в края на 2026 г. и 47,1 млрд. евро в края на 2027 г. Съотношението му към БВП се прогнозира да нарасне от около 31,1 на сто до около 33,3 на сто.
Основните причини са необходимостта от финансиране на бюджетните дефицити, рефинансиране на съществуващ дълг, увеличаване на разходите за отбрана и капитализация на държавни дружества, се посочва в документа.