Юбилейното издание на Международния музикален фестивал (ММФ) „Варненско лято“, който отбелязва 100 години, бе закрито в сряда вечерта с концерт на Лондонския симфоничен оркестър на Би Би Си (BBC Symphony Orchestra London), който гостува за първи път в България. Събитието бе в Двореца на културата и спорта.
Съставът бе воден от своя главен диригент – финландеца Сакари Орамо. Солист бе световноизвестният пианист Франческо Пиемонтези, който предложи рядко изпълнявания Концерт за пиано и оркестър сол минор оп.33 на Антонин Дворжак. Във втората част съставът свири Симфония №1 ла бемол мажор оп.5 на Едуард Елгар, който има премиера през 1908 г. и е определян като еталон за британски оркестров звук.
Aнтонин Дворжак има три инструментални концерта, които са неизменна част от световния репертоар. Най-рано е писан концертът му за пиано и оркестър, който прозвуча във финалната вечер на „Варненско лято". Самият композитор е бил добър пианист, познавал е възможностите на инструмента. Пише творбата си през 1876 г. с надеждата Карел Славковски да го изпълни, имайки предвид интереса на талантливия млад пианист към чешката музика. Посвещава го на прочутия и много влиятелен музикален критик Едуард Ханслик, който е изразявал своята подкрепа към музикалния път на Дворжак. Подходът на композитора е различен от този на Лист или Шопен. Изгражда по своеобразен маниер една съвместна структура, в която пианото и оркестъра са неразривно свързани в истинско партньорство. 
Премиерата е на 24 март 1878 г. и солист е именно Карел Славковски, а дирижира Адолф Чех. После концертът претърпява много редакции, които Дворжак прави на базата на различни съвети и препоръки. Финалната версия е с по-изявена партия на пианото, обогатена оркестрация и някои промени в разработването на основните теми. Концертът е изпълнен няколко пъти през следващите години в Лондон, Прага, Берлин, отново Лондон (дирижиран от Дворжак) и отново в Прага. Независимо от промените, произведението продължава да е едновременно необичайно за времето си и много трудно, а някои критици го определят като „писан за две десни ръце“. Затова прочутият тогава чешки пианист Вилем Курц решава да внесе промени в пианистичната партия, за стане по-удобна за изпълнение и по-конвенционална, улеснявайки някои особено трудни и неудобни пасажи и насищайки други, за да станат по-ефектни. Така „адаптиран“, концертът е изпълнен през 1919 г. в Прага от дъщерята на Курц – Илона Курцова, с Чешката филхармония под палката на Вацлав Талих. Дълго време бива изпълняван в този вариант. Към оригиналната версия на Дворжак се връща първи Святослав Рихтер, а след него и Андрас Шиф. По-трудна и „непианистична“, тя отразява това, което е искал да напише Дворжак и именно нея изпълни и Пиемонтези във Варна.
Преди събитието артистичният директор на ММФ „Варненско лято“ Марио Хосен изтъкна, че концертът за закриването е кулминацията на празненствата за юбилея на форума. Солистът Франческо Пиемонтези е възпитаник на големия български концертиращ пианист Алексис Вайсенберг, който пък е ученик на патриарха на българската класическа култура професор Панчо Владигеров, един от основателите на фестивала „Варненско лято“, допълни той. Хосен подчерта многото символи, които екипът на събитието влага в програмата тази година. 
Октомврийският брой на списание ЛИК на БТА е посветен на 100-годишнината на фестивала „Варненско лято" и беше представен в навечерието на заключителния концерт.