Писателката и дипломат Юлияна Антонова-Мурата обеща на читателите си нови разкази и роман. Тя гостува в Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново, за да представи петата си книга „Сате сате, Япония“.
Авторката разказа за ежедневието в Япония, за отношенията между хората, дълголетието и любопитните случки, които я вдъхновяват да пише. На срещата присъства и заместник-кметът на Велико Търново Снежана Данева-Иванова, която приветства гостенката и ѝ подари сувенири, свързани със старата столица и България.
Ученици и студенти поздравиха писателката с изпълнения на флейта и песни на български и японски език. Читателите, закупили нейни книги, получиха автограф и специален печат, изработен за авторката от съпруга ѝ японец.
За БТА Юлияна Антонова-Мурата каза, че Велико Търново е един от любимите ѝ градове и изрази надежда, че ще гостува отново. Тя живее в Япония повече от 25 години и отбеляза, че впечатленията ѝ от срещите с местните хора продължават да я вдъхновяват.
Първите четири книги на авторката – „Моши моши, Япония“, „Уки уки, Япония“, „Сан сан, Япония“ и „Хай хай, Япония“ – образуват своеобразна поредица от кратки разкази за нейното ежедневие в страната. В тях героите са обикновени хора на различна възраст – от едногодишни деца до столетници.
Новата книга е различна както със заглавието си, така и с посланията, които носи, обясни писателката. „Сате сате“ е често употребявано японско междуметие, което изразява преход към следващата тема или действие. За Антонова-Мурата то има и по-дълбок смисъл – премахване на разстоянието между автора и читателя чрез споделените преживявания и чувства.
„Искам да пиша за хората с много любов, за любов и за радост в сърцето“, каза авторката за БТА. По думите ѝ историите в новата книга са посветени на случки от ежедневието, които разкриват човешката доброта и вниманието към другия.
Сред темите в книгата са дълголетието, силата на поздравите и значението на думите в общуването. Една от историите е за 101-годишен японец, с когото писателката се запознава по време на процедура за подновяване на шофьорската си книжка. Двамата стават близки приятели, а срещата ѝ дава повод да разкаже за жизнеността и отношението към живота на възрастните хора в Япония.
Друг разказ е вдъхновен от разговор с 98-годишен мъж, когото авторката среща по стръмна улица. Попитан как поддържа добрата си форма и жизненост, той ѝ отговаря, че от години прави едно и също – „кърпи деня“.
Мъжът обяснява, че ако през деня някой го е обидил или не му е казал добра дума, вечерта се връща към преживяното и оставя неприятното в отминалия ден. Така на следващата сутрин започва на чисто.
Според Юлияна Антонова-Мурата именно подобни срещи разкриват важни страни от японския начин на живот. Сред качествата, които най-силно я впечатляват у японците, тя открои отношението към другите и особено към възрастните хора.
В новата книга има и разкази за силата на внимателния поздрав, за думите, които могат да отворят сърцето или да причинят неудобство, както и за малките жестове, които правят ежедневието по-добро.
Срещата във Велико Търново премина с въпроси от публиката и разговори за историите, чрез които авторката представя Япония не като далечна и непозната страна, а през човешките отношения и преживявания.