Мозъкът на Алберт Айнщайн е бил доста особен в някои отношения, което може и обяснява неговата гениалност, съобщава в. "Вашингтон пост". Изданието базира извода си на изследване на 14 архивни снимки на сивото вещество на откривателя на теорията на относителността, направени след неговата кончина през 1955 г. в Принстън, Ню Джърси, на 76-годишна възраст.

Сагата започва, след като Ханс Алберт, синът на нобеловия лауреат, и Ото Натан, изпълнител на завещанието му, разрешили на патолога Томас Харви да запази мозъка на Айнщайн за изследване. Харви фотографирал мозъка от всички възможни ъгли и след това го нарязал на 240 "филийки", които запазил в специален разтвор. После от така приготвения материал направил 2 000 проби за микроскопско изследване. и голяма част от тях разпратил заедно с част от снимките в 18 научноизследователски институти по света. С изключение на материала, който Харви оставил за собственото си проучване, никой не знае къде се намират в момента останалите проби. Вероятно много от тях са били загубени.

В течение на годините са се появили само 6 изследвания, които показват любопитни детайли като голяма наситеност с неврони на някои части на мозъка на учения и по-високо от обикновеното съотношение на невроглии(клетките, които помагат на невроните да пренасят нервни импулси) спрямо невроните. Наследниците на Харви, който почина през 2007 г., през 2010 г. се съгласили да предадат всички материали на лекаря на националния музей по здравеопазване и медицина на американската армия в Силвър Спринг.

Новото изследване, което е огласено наскоро, сравнява мозъкът на Айнщайн с тези на 85 души. Оказало се, че този на гения има нещо особено в зоната между ушите. Въпреки че размерите му са средни, някои от неговите части имат необикновени гънки и контур, които се срещат много рядко при други хора. Напр. участъците от лявата страна на мозъка, които способстват превръщането на сетивната информация в моторен контрол на лицето и езика са по-големи от нормалното. Също така много силно изразена е префронталната кора, чиято дейност е свързана с планирането, концентрирането на вниманието и постоянството.

Последното изследване обаче задава и много въпроси, констатира неврологът Алберт Галабурда от Харвардския медицински институт. Въпросът е" дали Айнщайн е направил невероятните си научни открития, тъй като е притежавал необикновен мозък или работата му е предизвикала изменения в него", казва Галабурда. Учените сега ще проведат сравнение между мозъците на Айнщайн и тези на други велики физици.