Американските фермери заемат рекордни средства за финансиране на дейността си, но нарастващото кредитиране от доставчици и нетрадиционни кредитори затруднява проследяването на задълженията в сектора. Това заявиха представители на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) пред Ройтерс.
Според последните оценки на ведомството дългът на земеделските производители, коригиран спрямо инфлацията, се е увеличил повече от два пъти от 2000 г. насам, от около 300 млрд. долара до над 605 млрд. долара през тази година. Проверка на Ройтерс обаче показва, че тази рекордна стойност може да подценява действителния размер на задълженията.
Финансовият натиск върху фермерите нараства след години на ниски цени на продукцията и високи разходи за производствени ресурси, които свиват маржовете им. Търговските конфликти на Вашингтон с основни купувачи, включително Китай, нарушават експортните пазари, а войната на САЩ и Израел с Иран повиши цените на торовете и горивата.
На фона на увеличаващите се молби за защита от фалит някои банки затегнаха условията за кредитиране. Това насочва производителите към доставчици, земеделски кооперации, производители на селскостопанска техника, финансово-технологични компании и други източници на финансиране, чиито данни са по-трудни за цялостно проследяване.
„Появяват се нови кредитори и трябва да намерим начини за достъп до тези данни“, заяви Джефри Хопкинс, изпълняващ длъжността заместник-администратор на Службата за икономически изследвания към министерството.
Джени Ифт, професор по селскостопански финанси в Университета на щата Канзас, оценява, че задълженията в статистическата категория „физически лица и други“ може да са два до три пъти по-големи от отчетените. Министерството ги оценява на 45 млрд. долара за 2025 г. Ифт работи съвместно с ведомството по изследване на нетрадиционните кредитори в земеделието.
Сред доставчиците, предлагащи финансиране, е базираната в Минесота „Ленд О’Лейкс“ (Land O’Lakes), една от най-големите земеделски кооперации в САЩ. Финансовото ѝ подразделение е увеличило поетите ангажименти по заеми и кредитни линии от около 100 млн. долара през есента на миналата година до над 1 млрд. долара за реколтната 2027 г., заяви главният изпълнителен директор Бет Форд. Средствата обикновено са предназначени за покриване на оперативните разходи на производителите.
През този сезон около половината от търговските ферми в САЩ са разчитали на доставчици или нетрадиционни кредитори за финансиране на текущата си дейност. Това е увеличение с около 10 на сто спрямо предходната година, според Уесли Дейвис, съдружник в консултантската компания „Меридиан Агрибизнес Адвайзърс“ (Meridian Agribusiness Advisors).
Министерството проучва дали задлъжнялостта в сектора може да има последици и за останалата част от икономиката, посочи Хопкинс. Той даде за пример кризата с високорисковите ипотечни кредити от 2007-2010 г., когато ограничените данни са затруднявали разграничаването между стабилни и проблемни задължения.
За измерване на търговското кредитиране ведомството обикновено използва проучване за управлението на селскостопанските ресурси, включващо въпросник от около 24 страници. Делът на отговорилите производители обаче е спаднал от около 68 на сто през 2009 г. до близо 33 на сто през 2025 г.
Ройтерс е интервюирала над 52 производители на полски култури със стопанства с търговски мащаб в седем щата от Средния запад и Юга. Повечето са имали между седем и десет отделни кредитни линии, а някои са разполагали с над 30. Семейство в Айова е посочило 42 кредитни линии, до голяма степен защото търговците на земеделска техника често изискват отделна линия за всяка покупка или лизинг на нова машина.
Рецензирано изследване от 2024 г. също показва възможно подценяване на задълженията. Изследователи от Университета на щата Канзас, Службата за икономически изследвания и Националната администрация на кредитните съюзи са анализирали над 4,4 млн. регистрирани обезпечения върху селскостопанска техника в 14 щата за периода 2001-2019 г. Те са установили, че задълженията за техника към нетрадиционни кредитори са били до четири пъти по-големи от отчетените в данните на министерството.
Кредитирането от доставчици и търговци помага на фермерите да купуват техните продукти, но излага и самите компании на допълнителен риск, особено когато заемите не са обезпечени с активи, коментира Дейвис.
„Рискът, който бихме могли да видим, не е само за самите фермери, а и за финансовия стрес в по-широката екосистема на агробизнеса“, допълни той.