Българският бизнес се разплаща в щатски долари по-често спрямо средното за Европа, като основна дестинация на тези международни разплащания е Китай. Това сочи анализът „Барометър за скоростта на международните плащания за 2026 г.“ на компанията за платежни услуги „АйБанФърст“ (iBanFirst). Анализът обхваща над 252 000 SWIFT плащания на клиенти на компанията в Европа през 2025 година.
Сред българските клиенти на „АйБанФърст“ щатският долар има дял от 67 на сто по брой на международните плащания при средно 56 на сто сред европейските клиенти на компанията. В същото време делът на плащанията в евро нараства от 14 на сто на 22 на сто, докато този в левове намалява от 12 на сто на 4 на сто. Данните показват, че подготовката за преминаването към еврото е започнала още преди официалното му приемане през януари 2026 година, отчитат от компанията.
Водещият платежен коридор за българските компании са плащанията в долари към Китай, който представлява 29 на сто от всички международни плащания на българските клиенти на компанията през 2025 г. Следват плащанията в долари към Хонконг с 8 на сто, в евро към Турция с 5 на сто, в долари към Турция с 3 на сто, в евро към Сърбия и Индия с по 3 на сто, както и в долари към САЩ с 2 на сто. Наред с долара и еврото, сред основните използвани валути са българският лев и китайският юан.
Данните за платежните коридори следват и основните направления на външната търговия на страната. Според окончателните данни на Националния статистически институт за 2025 г. вносът на стоки от трети страни нараства с 8,1 на сто в сравнение с 2024 г., като сред страните с най-голям стойностен обем на внесените стоки са Турция, Китай, Сърбия и САЩ. 
Хонконг обаче се откроява като изключение. Въпреки че е вторият по големина платежен коридор в данните на „АйБанФърст“ с дял от 8 на сто, той не е сред най-големите търговски партньори на България според официалната статистика за търговията със стоки. Това показва, че финансовите коридори невинаги съвпадат с физическите търговски потоци, отчитат от компанията. Като един от основните финансови, търговски и платежни центрове в Азия, Хонконг може да бъде част от маршрута на плащанията дори когато икономическите отношения зад тях са свързани с други пазари в региона.
Данните очертават и нарастващата роля на Обединените арабски емирства. Плащанията в дирхами представляват 1 на сто от международните плащания на българските клиенти на компанията през 2025 г. спрямо едва 0,03 на сто година по-рано. За същия период българският износ към ОАЕ нараства с 31,4 на сто до 200 млн. евро. Двете тенденции са в унисон с нарастващата през изминалата година роля на ОАЕ като търговски и финансов център, свързващ Европа, Азия и Близкия изток.
Плащанията към Китай обаче се извършват значително по-бавно от тези към САЩ. Само 9 на сто от плащанията в долари от България към Китай пристигат за по-малко от два часа, малко под средното европейско ниво от 12 на сто. За сравнение, 65 на сто от доларовите плащания към САЩ пристигат в рамките на същия период. Това е така, въпреки че средният брой банки посредници е много сходен и за двата коридора. 
Причината е структурна. Разликата се дължи основно на часовите зони, времето за обработка от местните банки, банковата инфраструктура и регулаторните изисквания. Плащането в долари от Европа към Китай обикновено преминава през американски банки кореспонденти в рамките на същия работен ден и достига до банката на получателя в Китай преди началото на местния работен ден.
Плащанията от България преминават през SWIFT мрежата средно през 1,5 банки посредници на плащане спрямо средно 1,8 за Европа, което показва, че плащанията от България преминават през по-малко посредници от средното за Европа. Основното забавяне обаче не е свързано с броя на участниците по веригата, а с последния етап. Според данни на SWIFT 80 на сто от общото време за обработка на едно плащане се дължи на изчакването средствата да бъдат заверени от банката получател. По-ефективното изпращане следователно не гарантира по-бързо получаване на средствата.
На европейско ниво 73 на сто от завършените плащания са уредени за по-малко от 24 часа спрямо 72 на сто през 2024 г. Плащанията, наредени преди 11:00 ч. (10:00 CET) от понеделник до сряда, имат най-голяма вероятност да бъдат обработени в рамките на същия ден, като периодът между 9:00 и 10:00 ч. (8:00 и 9:00 CET) се очертава като най-оптимален, посочват от компанията.
От „АйБанФърст“ отбелязват, че зависимостта от долара не е случаен избор, а резултат от изгражданата в продължение на десетилетия финансова инфраструктура. Около половината от всички плащания през SWIFT в световен мащаб са в долари, тъй като мрежата от междубанкови връзки в тази валута, концентрирана около основни финансови центрове в САЩ и Европа, няма реален конкурент, включително в лицето на еврото.