Приемните семейства в Сливен получават подкрепа и в най-трудния момент – когато се разделят с детето, за което са се грижили, каза Виолета Чолакова, социален работник в областния екип по приемна грижа в Сливен. Тя участва в дискусия за приемната грижа днес в Националния пресклуб на БТА в Сливен. Срещата е част от съвместната национална инициатива на БТА и Агенцията за социално подпомагане (АСП) „Приеми ме“.
По думите ѝ раздялата е особено трудна за семействата, когато детето е било при тях по-дълго време. Някои приемни родители се грижат за дете година или година и няколко месеца и през този период между тях се създава силна емоционална връзка.
„Тази година при мен се случиха три осиновявания и две реинтеграции“, посочи Чолакова. Тя обясни, че макар раздялата при осиновяване да е трудна, детето получава семейство, което ще се грижи за него в бъдеще. 
При реинтеграцията ситуацията е различна – децата се радват да се върнат при биологичните си родители, докато за приемното семейство раздялата е трудна. Приемните родители обаче разбират, че връщането на детето в биологичното му семейство е в негов най-добър интерес.
Според Чолакова още от обучението на кандидатите за приемни родители се поставя акцент върху възможността настаняването да приключи с връщане на детето в биологичното семейство или с осиновяване. Въпреки предварителната подготовка обаче емоционалната връзка, която се изгражда с времето, прави раздялата трудна.
Социалните работници подкрепят приемните семейства в този процес чрез консултации и емоционална подкрепа. Подготвят се и самите деца, особено по-големите, когато предстои осиновяване. Организират се срещи между децата и кандидат-осиновители, като при необходимост се провеждат няколко срещи, за да се проследи дали се изгражда връзка между тях.
Чолакова посочи, че важна част от работата на екипа е и постоянната подкрепа за приемните семейства. Те участват в поддържащи и надграждащи обучения, както и в групови и индивидуални супервизии. При възникване на по-сложен казус социалните работници го обсъждат в екип и заедно търсят решение.
Сред предизвикателствата в работата тя открои адаптацията на по-големите деца, които са изведени от биологичното си семейство и настанени в приемно. Тези деца често са преживели травми и се нуждаят от време и подкрепа, за да се адаптират към новата среда.
Чолакова подчерта, че приемните родители не остават сами в този процес – социалните работници ги изслушват, консултират и подкрепят както при ежедневните трудности, така и при важните промени в живота на детето.