Кувейтската енергийна компания „Кю8“ (Q8) ще въведе за един месец, считано от 1 октомври, таван на цените на дребно на бензина в Италия, съобщи компанията, цитирана от Ройтерс. Подобни ангажименти бяха поети и от италианската държавна компания „Ени“ (Eni), както и азербайджанската „Сокар“ (SOCAR).
Пазарни анализатори тълкуват тези ходове като опит компаниите да спечелят благоразположението на правителството в Рим и да го възпрат от въвеждането на извънреден данък върху печалбите на енергийните компании – мярка, предложена от министъра на икономиката Джанкарло Джорджети и други водещи политици.
Премиерът Джорджа Мелони бърза да намери средства, с които да помогне на домакинствата и бизнеса да се справят с рязко нарастващите разходи за енергия. Правителството ѝ подготвя бюджета за 2027 г., който трябва да бъде представен през октомври и ще бъде последният преди парламентарните избори, насрочени за следващата година.
„Кю8 Италия“ заяви в съобщение, че таванът има за цел да донесе „осезаеми ползи“ за шофьорите, но не уточни каква ще бъде определената максимална цена.
„Бих искала да благодаря на Кувейт и на групата, която управлява бензиностанциите на „Кю 8” в Италия, че се вслушаха в призива на италианското правителство към енергийните компании да ограничат цените на горивата“, заяви Мелони.
От понеделник „Сокар“ и „Ени“ поддържат таван на цените по бензиностанциите от 2,19 евро за литър дизел и 1,99 евро за литър бензин.
Данни на италианското министерство на промишлеността обаче показват, че инициативата на трите компании досега има слаб ефект върху цените на горивата.
В Италия средната цената на бензина при самообслужване днес е била 2,126 евро за литър спрямо 2,159 евро в неделя, докато цената на дизела също е спаднала леко – до 2,335 евро от 2,377 евро. 
Министрите на финансите на Германия, Испания, Португалия, Италия, Полша и Австрия настояват за общоевропейски извънреден данък за енергийните компании, като предупреждават, че потребителите са изправени пред един от най-големите петролни шокове от десетилетия, който засилва недоволството на избирателите от нарастващите разходи за основни потребности.