Ускоряването на инфлацията през настоящата година все още не е довело до трайно повишаване на цените в еврозоната. Затова ЕЦБ отчита, че засега не са необходими резки промени в паричната ѝ политика, заяви президентът на институцията Кристин Лагард пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, предаде Ройтерс.
Инфлацията в еврозоната вече надхвърли 3 на сто и до края на годината може да се доближи до 4 на сто - над целевото равнище на ЕЦБ от 2 на сто. Това засилва очакванията на финансовите пазари, че през следващата година ще са необходими до още четири повишения на лихвените проценти след двете увеличения досега през годината - през юни и по-рано този месец с по 25 процентни пункта (25 базисни пункта).
Лагард се обяви срещу някои от най-агресивните пазарни очаквания, като посочи, че основната причина за по-високата инфлация е рязкото поскъпване на петрола и природния газ вследствие на конфликта между САЩ и Иран.
„Очакваме инфлацията да се повиши още, но засега няма признаци това да се превръща в трайна тенденция“, заяви президентът на ЕЦБ, като допълни, че „засега няма признаци, че поскъпването на енергията води до повишаване на заплатите“.
„Това означава, че макар шокът да е твърде голям, за да бъде пренебрегнат, смятаме, че премерената реакция е подходяща, за да се задържи инфлацията под контрол“, добави Лагард.
Тя призна, че рисковете са насочени към по-висока инфлация. Съществува и риск правителствата да предложат прекалено щедри субсидии, за да защитят потребителите от по-високите разходи за енергия.
Фискалната подкрепа вече се е увеличила до около 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната, като мерките са били значително по-малко временни и целенасочени, отколкото се е очаквало, заяви Лагард.
По думите ѝ общият ефект от тези мерки, целящи облекчаване на инфлационното бреме за бизнеса и домакинствата, ще доведе до около 0,1 процентен пункт по-висока инфлация.
Проблемът е, че макар субсидиите да помагат за ограничаване на инфлацията в краткосрочен план, често водят и до по-продължителна инфлация и увеличават държавните разходи, което създава по-трайни затруднения, каза още ръководителката на ЕЦБ.
Лагард не уточни какво точно има предвид под „премерена реакция“, но според икономисти първите две повишения на лихвите на ЕЦБ, извършени през интервал от три месеца, могат да служат като ориентир.
Това е причината много икономисти да очакват ЕЦБ да не промени лихвените проценти след заседанието си на 29 октомври и да повиши ставките едва през декември, когато ще бъдат публикувани нови икономически прогнози.
Тези очаквания се засилиха днес, след като Лагард повтори по-ранното си послание, че лихвените проценти няма да се променят автоматично в зависимост от цените на енергията.
Що се отнася до икономиката на еврозоната, Лагард запази оптимистичния си тон. По думите ѝ промишлеността се представя стабилно, пазарът на труда остава устойчив, а инвестициите също се очаква да подкрепят икономическия растеж.