Черната смърт е катастрофалната вълна от чума, която се разпространява из Европа между 1347 и 1353 г., убивайки милиони хора, пише „Сайънс дейли“. Но болестта не изчезва с отшумяването на тази първоначална катастрофа. Чумата се завръща отново в продължение на повече от четири века, като периодично поразява градовете, икономиките и обществата в цяла Европа и съседните региони.
Проучване, ръководено от изследователи от Университета в Тарту, Естония, предлага много по-детайлен поглед върху случилото се през тези векове. Чрез анализиране на ДНК от бактерията на чумата, запазена в археологически човешки останки, учените успяват да реконструират как болестта се е разпространявала, еволюирала и появявала отново дълго след епидемията от Черната смърт.
Екипът е реконструирал 26 генома на Yersinia pestis – бактерията, която причинява чума, от човешки останки, открити в 11 археологически обекта в Естония, Русия, Англия, Нидерландия и Швейцария. Пробите датират от XIV до XVIII век, обхващайки голяма част от периода, известен като Втората чумна пандемия.
Генетичните доказателства сочат, че чумата не просто се е задържала на едно място и се е разпространявала многократно навън от един-единствен източник. Вместо това болестта изглежда се е появявала отново в различни части на Европа в продължение на стотици години, потенциално създавайки нови хранилища, където бактерията е могла да се запази.
Изследователите откриват следи, че чумата е навлизала в района на Естония многократно през значителна част от Втората чумна пандемия, което показва, че връзките на Естония с други части на Европа също са спомогнали за разпространението на болестта на дълги разстояния.
Един от най-поразителните модели се появява около 1450–1500 г. През този период линиите на чумата претърпяват мащабно разширение и се разделят на три важни клона. Тези клонове може да са спомогнали за установяването на нови запаси на Yersinia pestis в популациите на диви гризачи.
Изследователите сочат Голямата суша през Ренесанса като един от възможните фактори. Проучвания на съвременни системи за чума показват, че промените в климата могат силно да повлияят върху огнищата сред дивите гризачи, които действат като естествени фабрики за бактерията.
„Намерихме доказателства за повтарящо се влизане на чума в Естония, започнало още в края на XIV век, и идентифицирахме няколко неизвестни досега генетични линии както в градска, така и в селска среда“, казва един от авторите на проучването проф. Кристина Тамбетс.
Основно предизвикателство при изучаването на историческите пандемии е да се разбере кога точно са се случили древните инфекции.
По време на пандемията от КОВИД-19 изследователите успяват да проследят отделните варианти със забележителна точност, тъй като геномните последователности обикновено са били обвързани с точни дати. Древните проби от болести рядко разполагат с такъв тип информация. Археологическите останки често се датират с помощта на радиовъглеродни техники, които могат да дадат времеви интервали, обхващащи много десетилетия или дори повече от век.
„С КОВИД-19 учените успяха да реконструират разпространението на отделните щамове изключително добре, защото геномите идваха с точни времеви отметки. За историческите пандемии тези времеви отметки често липсват или може да обхващат период от повече от 100 години, което ограничава способността ни да тълкуваме генетичните данни“, обясни водещият автор д-р Марсел Келер.
За да разреши този проблем, екипът разработва метод, предназначен да стесни тези широки диапазони на датиране. Учените изследват къде се появяват отделните геноми на чумата върху еволюционното дърво на бактерията и използват тази информация, за да прецизират вероятните дати на много проби.
Това им позволява да поставят древните инфекции в много по-прецизна историческа хронология.
След това изследователите прилагат усъвършенствания подход за датиране към 64 вече известни генома на чумата и 11 новосеквенирани генома. Тяхната работа е първият систематичен опит за свързване на почти всички геноми на чумата, налични към момента от XIV до XVIII век, с огнищата, описани в историческите сведения.
Новоанализираните геноми предоставят допълнителни доказателства, свързващи огнищата с Тридесетгодишната война (1618–1648 г.) и Великата северна война (около 1700–1721 г.). Армиите, разселените цивилни, бежанците и търговците често са се придвижвали по едни и същи маршрути, създавайки възможности болестта да се разпространява между регионите.
„Виждаме как Yersinia pestis се разделя на нови клонове по време на периоди на конфликт и се разпространява по маршрутите, по които са се придвижвали войските и разселените популации“, казва старшият автор д-р Кристиана Шейб.
Констатациите добавят нови подробности към огнищата на чума, свързани с Великата северна война. По време на обсадата на Талин през 1710 г. например болестта убива както шведски и руски войници, така и цивилни.
Взети заедно, доказателствата показват, че чумата е била нещо много повече от еднократна средновековна катастрофа. Тя е останала повтаряща се опасност за поколения наред, връщайки се многократно в общностите в цяла Европа.
Чумата вече не е сериозна заплаха за общественото здраве в Европа, но Yersinia pestis не е изчезнала от света. Бактерията все още се среща в естествени резервати на гризачи в няколко региона.
Изследователите твърдят, че разбирането на това как чумата се е утвърдила след Черната смърт, задържала се е в продължение на векове и в крайна сметка е изчезнала от Европа, може да помогне на учените да разберат по-добре дългосрочното поведение на инфекциозните болести.