България ще реши дали да се присъедини към Конвенцията на Съвета на Европа за исковете на Украйна, когато е ясно финансовото и институционалното измерение на членството, каза Велислава Петрова
България
| От: Йоана Новакова / БТА
| 18 септември 2026, 14:06
Въпросът от депутата Надежда Йорданова (“Демократична България”) бе за мотивацията за промяната в позицията на България, за устойчивата външна политика на "празния стол" и за отказа да страната да се присъедини към Конвенцията на Съвета на Европа за създаване на Международна комисия за исковете на Украйна за обезщетение от Русия, която е в пряк интерес и защита на стотиците хиляди етнически българи на територията на Украйна.
Във въпроса си Йорданова посочи, че с присъединяването на Словакия към механизма за компенсиране на Украйна с руски активи България остава единствената държава членка на Европейския съюз (ЕС), заедно с Унгария, която не е страна по Конвенцията. Вече над 40 държави са подписали Конвенцията на Общото събрание на ООН, а 10 са я ратифицирали. Още през 2022 г. България е подкрепила и двете резолюции - за осъждане на руската агресия срещу Украйна и призоваване за изтегляне на руските войски и за създаването на международен механизъм за репарация за вредите, произтичащи от международноправните противоправни действия на Русия, допълни тя. Целта на механизма е да гарантира отчетност, справедливост, обезщетение за жертвите, траен мир и зачитане на международното право, заяви Йорданова.
В пълна степен подкрепяме нуждата от компенсаторен принцип за достойно обезщетение на пострадалите и на този етап очакваме да разберем повече за финансовите измерения на този механизъм и за институционалните нужди, които ще произходят от българските институции, ангажирани по работата с този механизъм, допълни Петрова. Това е съществен практически елемент, който взимаме предвид при решението дали страната ни да се присъедини или не. С началото на функционирането си Комисията ще има мандата да определя обезщетенията на жертвите и засегнатите лица, събрани в регистъра на щети, и източникът на финансирането е неясен, каза външният министър. Петрова обясни, че е важно механизмът да бъде прозрачен, независим и основан на ясни правила и критерии, които да гарантират равнопоставеност на всички искове.
По думите ѝ във въпроса на Йорданова има две внушения. Едното от тях е за промяната в българската позиция по въпроса. На 16 декември 2025 г. беше приета Конвенцията и по това време както тогавашното правителство, така и следващото служебно правителство, не се присъединиха и оттогава няма промяна, заяви външният министър. За политиката на "празния стол" е важно да се отбележи, че страната ни участва в качеството си на наблюдател, заедно с още 11 държави, в първото заседание на Подготвителния комитет на Комисията на 22-23 юни в Хага, посочи Петрова. България участва в Комисията и като държава членка на ЕС, което е важно, защото по този начин ние сме част от процеса на изграждане на правила и процедури за функциониране на този орган, каза външният министър.
Това е нов орган и все още има доста елементи от функционирането му, които трябва да бъдат изяснени. Тази Комисия ще започне да функционира след влизане в сила на Конвенция по създаването ѝ, а за влизане в сила са необходими две комулативни условия. Първото е тя да бъде ратифицирана от най-малко 25 държави, а до момента те са 10, и второто е осигуряване чрез годишния членски внос на достатъчно финансови средства за функциониране на Комисията, което до момента се осъществява от тези 10 държави и Европейския съюз, обясни тя.
Йорданова зададе последващ въпрос към външния министър за това по какъв начин и с какви позиции България участва чрез Европейския съюз в процеса. По нейни думи "правителството много внимателно обикаля около проблемите, които създава Русия в Украйна". Тя настоя да се прояви грижа към нашите сънародници в Украйна, които са пострадали от агресията на Русия.
Важно е при формирането на позиция не само да се присъединяваме към различни институции и механизми, а да отчитаме важността наистина активно да участваме, заяви Петрова. Често ставаме свидетели на фиктивно присъединяване, различни политически декларации на различни теми, но най-важното е до каква степен ние имаме готовност да участваме и какво означава за нас това финансово и институционално, посочи външният министър.
По думите ѝ нашите сънародници в Украйна са важни за българската държава и се прави всичко възможно да се отдават необходимите средства както за справяне с щетите, така и за всякакъв друг тип дейности, които да помогнат техния живот и съществуването им там.
