Георги Тошев представи филма си „Силви Вартан. От любов“ при откриването на деветото издание на Международния фестивал за историческо документално кино Dоck в Бургас. „Това е една история за живот в три епохи. Това е една история за България, посветена на майките“, каза той.
Тошев разказа, че в продължение на 16 години е снимал Силви Вартан, привлечен не само от безспорния талант и впечатляващата ѝ международна кариера, но и от нейната мисия и особено от връзката ѝ с България. „16 години снимах Силви Вартан без идеята какво точно ще направя, а защото бях впечатлен много от нейната мисия“, каза той при представянето на филма.
Припомни и благотворителната дейност на Силви Вартан в България, свързана с даряването на медицинска техника. От сцената Георги Тошев представи в залата две от героините във филма – майка и дъщеря, чиято лична история също е свързана с певицата. Майката е кръстена Силвия заради почитта на родителите ѝ към Вартан, а по думите на Тошев животът ѝ е свързан и с дарена от певицата апаратура за новородени деца във Варна.
Филмът „Силви Вартан. От любов“ проследява пътя на родената в България певица от детството ѝ в Искрец до световната ѝ кариера и връзката ѝ с България. След прожекцията зрителите имаха възможност да закупят и да получат автограф от Георги Тошев върху първия брой от новата му документална поредица „Разговори“, посветен на Силви Вартан.
Деветото издание на Dосk беше открито в Културен дом НХК в присъствието на представители на фестивала, община Бургас, журито и публиката. „Когато не познаваме своята история, ние много често сме принудени да я повторим“, каза Димитър Стоянович, съосновател и основен селекционер на форума при откриването. Той отбеляза, че фестивалът отново събира публиката около исторически теми и документални филми, като тази година в конкурсната и съпътстващата програма са включени заглавия, получили международно признание през последната година.
Проф. Петър Стоянович, почетен председател на фестивала, припомни, че форумът е създаден през 2018 г. с идеята историята да помага за разбирането на настоящето. Той акцентира и върху стремежа към баланс при формирането на фестивалното жури.
За първи път тази година зрителите ще могат да гласуват и за носител на наградата на публиката. Димитър Стоянович представи новото отличие и призова зрителите да оценяват конкурсните филми след прожекциите.
Сред представените при откриването членове на международното жури бяха неговият председател – режисьорът Боя Харизанова, режисьорът Лъчезар Аврамов, телевизионният и медиен продуцент Олга Лозанова, операторът Калоян Божилов и историкът проф. Даниел Каин, които не успяха да присъстват на първата прожекция.  
Поздрав към участниците и публиката отправи заместник-кметът на Бургас Диана Саватева. Тя подчерта значението на фестивала за културния живот на града и отбеляза, че Dock е събитие, което допринася за идентичността на града. „Когато правим качествено събитие и салонът е пълен, тогава означава, че наистина сме улучили мярката“, каза Саватева. Тя допълни, че фестивалът има вече своя публика, която е любопитна, знаеща и критична.
Деветото издание на Dock продължава до 22 септември. В конкурсната програма са включени документални филми за личности и събития от XX и XXI век, като всички прожекции са с вход свободен. Има също заглавия, посветени на войната и голямата политика, изкуството, паметта и човешките съдби. Сред тях са „Ромен Гари: По-добре не би могло да се каже“, „Саркози – Кадафи: Скандалът на всички скандали“, „Кока-колата на Сталин“, „Караваджо“, „Зеленски“, „Най-големият страх на Хитлер“, „Процесът срещу Айхман“ и отличеният на фестивала „Сънъданс" през 2025 г. „Г-н Никой срещу Путин“.За първи път тази година Dock има и отделна конкурсна селекция за късометражно историческо документално кино. Съпътстващата програма е посветена на 80-годишнината от края на Третото българско царство. В нея са включени филмите „Фердинанд Български“ на Светослав Овчаров, „Момчето, което беше цар“ на Андрей Паунов, „Царят гражданин“ на Любослав Атанасов, „Завръщането на царя“ на Лъчезар Аврамов и „Един завет“ на Константин Чакъров.