Сто и петдесет граждани на всички 27 държави от Европейския съюз (ЕС), сред които и четирима българи, ще обсъждат в Брюксел своите визии за настоящите предизвикателства пред демокрациите в страните членки и възможностите за укрепването им. Това ще се случи в рамките на Европейския граждански панел (ЕГП), посветен на демократичната устойчивост, съобщи за БТА Кристина Йорданова – управител на Фондация ХАЛО, която е сертифицирана в България да провежда процедурата за избор на граждани, които да се включат във форума. 
Първата от общо трите сесии на панела започва днес и ще продължи до 20 септември. Той е организиран от Европейската комисия. Гражданите ще обсъждат в него и способите за по-активното си участие в обществения живот и как да бъде защитено правото им на достъп до надеждна информация.
Българските участници са от Стара Загора, Ивайловград, Любимец и Ямбол.
Сред тях е 12-класничката от средно училище „Св. Климент Охридски“ в Ямбол Михаела Колева. Тя определи пред БТА участието си във форума като вълнуващо с оглед и на това, че е председател на училищния клуб на Европейските посланици към Европейския парламент.
„Моите интереси винаги са били насочени към младежките политики и към това как можем като общество да допринесем за развитието на страната ни в контекста на Европейския съюз. Ще се радвам да допринеса с моя опит и да обменим идеи заедно с останалите участници в панела. Смятам, че трябва да бъдем активни, да изискваме промяна, да защитаваме позициите си и да се борим за по-доброто утро - в нашия град, в България, в Европа“, каза още Колева.
„Моите нагласи са свързани с работа по една много интересна и предизвикателна за мен тема, в която ще се постарая да бъда максимално обективна – за демократичната устойчивост в България и устрема ни към това да бъдем едно демократично общество. Очаквам да чуя различни гледни точки и да разширя перспективата си“, коментира за БТА Габриела Караджонова-Малчева, която е родена в Любимец, но живее и работи в Пловдив като детски психолог и поведенчески терапевт.
В първата сесия участниците ще се запознаят с основните предизвикателства пред демократичните общества и с предприетото и планираното на европейско ниво. Предвиждат се пленарни заседания, представяния на експерти и работа в малки групи. Сред обсъжданите въпроси ще бъдат достъпът до надеждна информация, информационната манипулация, технологичните промени, общественото доверие и гражданското участие.
Участниците ще бъдат подпомагани от експерти, представители на институциите, гражданското общество и академичните среди, които ще предоставят информация и ще отговарят на въпроси. Модератори ще подпомагат работата на групите и ще гарантират възможност на всеки участник да изрази мнението си. Основната роля в процеса обаче е отредена на гражданите и на техните предложения.
Панелът ще продължи с втора сесия онлайн през октомври и трета сесия през ноември. В заключителния етап работните групи трябва да формулират конкретни предложения, които ще бъдат гласувани и обобщени в документ до Европейската комисия (ЕК) и съответните институции.
Според информацията, публикувана от ЕК, панелът е част от усилията за засилване на гражданското участие и устойчивостта на демократичните общества. Комисията предвижда последващи действия по публикуваните приноси и препоръки на панела, като информация за резултатите се очаква през следващата година.
Европейската комисия посочва, че демократичната устойчивост включва още възможността гражданите да участват пълноценно в обществения живот, да формират свободно мнението си и да имат достъп до надеждна информация. В официалния сайт на Панела е посочено, че дебатът за демократичната устойчивост е нужен, защото 45% от гражданите на ЕС не смятат, че изборите в тяхната страна са свободни от каквато и да е намеса, също и, че 52% от гражданите твърдят, че лично са излагани на дезинформация или други форми на манипулиране на информация поне веднъж седмично.
БТА припомня, че през март, април и май се проведоха три сесии на Европейския граждански панел, посветен на подготвеността на населението при кризи. В него участваха четирима българи от София, Бургас, Исперих и село Ребърково, община Мездра.