Да бъде улеснено сключването на споразумения за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ), както и производството и използването на такава енергия в сградите, реши на първо четене парламентът с промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, внесени от Министерския съвет. „За“ бяха 131 народни представители ("Прогресивна България", ГЕРБ-СДС, ДПС), „против“ – девет („Възраждане“, петимата депутати от „Продължаваме промяната“, които участваха в гласуването, се въздържаха, "Демократична България" не гласува.
Вносителят посочва, че законопроектът цели да завърши въвеждането в българското законодателство на разпоредбите на европейската Директива (ЕС) 2023/2413 за насърчаване на енергията от възобновяеми източници, чийто срок за транспониране е изтекъл на 21 май 2025 г. Междинната цел е нетните емисии на парникови газове да бъдат намалени с най-малко 55 на сто до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г.
С предложените промени се ускорява сътрудничеството между държавите членки чрез съвместни проекти за насърчаване на възобновяемата енергия. Допълват се и изискванията за развитие на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници вкл. чрез насърчаване на местните общности да участват в енергийни проекти в приоритетните зони.
Предлага се също по-дълъг срок на валидност на становищата за присъединяване на производители на електроенергия от вятърна енергия. Стимулира се развитието на децентрализирани системи за производство и съхранение на електроенергия.
С промените се създава схема за задължения на доставчиците на горива. Предвижда се и механизъм, чрез който операторите на обществено достъпни зарядни точки да могат да допринасят за изпълнението на тези задължения, като осигуряват електроенергия от възобновяеми източници.
Измененията обхващат и развитието на отоплителните и охладителните системи, по-специално районните системи за отопление и охлаждане, с оглед балансирането на електроенергийната система. 
Министърът на енергетиката Ива Петрова, представяйки законопроекта от името на вносител, посочи, че са създават условия за малки системи, децентрализирани енергийни източници, да участва на пазарите на енергия. Тя призова законопроектът да бъде подкрепен.
Коста Стоянов, „Възраждане“, каза, че това е пореден лобистки законопроект, който да разчисти пътя на улеснените процедури за изграждане на ВЕИ мощности без хората да знаят на какво разстояние от техните домове ще бъдат изграждани те. Вие осигурявате по-бързи процедури на инвеститорите преди въобще да има енергийна стратегия, да са ясни критериите за изграждане на тези съоръжения и то с обещанието, че след като се приеме този законопроект, след това ще има въведени ограничения, изтъкна той. Като подчерта, че проблемът е много сериозен, между 2020-2025 г. е променено предназначението на почти 100 хиляди дка земеделска земя за изграждане на фотоволтаични мощности. От политическата сила не са против изграждане на ВЕИ паркове, но настояват да се гласува против законопроекта, да се направи енергийна стратегия, да се оценят засегнатите земеделски земи.
Стефан Цанков, „Прогресивна България“, обясни, че настоящият законопроект не съдържа нито една разпоредба, засягаща земеделски земи. Що се отнася до екологичното законодателство т.нар. приоритетни зони – не се облекчават екологичните оценки, предлага се предвидимост на сроковете и процедурите, посочи депутатът.
Владислав Панев, „Демократична България", попита управляващите, Министерството на енергетиката, дали си говорят с МОСВ, знаят ли какво е тяхното становище. Според него има колизия между отделните ведомства.
Стефан Свиленов мотивира защо ПБ ще подкрепят законопроекта - има закъснение при транспонирането на европейското право, заради което има глоба, освен това всеки мегават енергия, произведен в България, е мегават, за който не внасяме, не плащаме на чужди доставчици, по-малко зависимост, по-ниски цени, по-независима система. Достъпната енергия за домакинствата не е просто лозунг, подчерта депутатът. Предложеният законопроект въвежда ред в сектора, не се променя нищо, изтъкна той в отговор на въпрос на Кръстьо Врачев от „Възраждане“.
Самият Врачев напомни, че Румен Радев като президент е наложил вето и е сезирал Конституционния съд за режима за облекчаване изграждането на ВЕИ на земеделска земя, днес одобрява. На кое от двете трябва да вярваме, коментира той.
Председателят на земеделската комисия Явор Гечев, в отговор посочи, че самият той е писал искането за сезиране на КС. В този законопроект няма такива неща, за които говорите, напротив – третирането на земеделските земи тук отсъства, подчерта той.