С богата програма тази вечер Народно читалище „Постоянство 1856“ – Лом отбеляза 170-ата годишнина от своето основаване и 170-ата годишнина от началото на театъра в България, поставено в Лом с пиесата „Многострадална Геновева“.
Гости бяха зам.-министърът на културата Зорница Грекова, проф. Николай Дойнов, председател на Съюза на българските читалища, Видинският митрополит Пахомий, депутати, представители на администрацията на президента, на областната управа в Монтана, на общинската управа в Лом, деца и граждани.
Празникът започна с поднасяне на венци и цветя пред паметника на основателя на читалището Кръстьо Пишурка, а по-късно на площада пред читалището имаше концерт и награждаване на ученици от местни училища, участвали в щафетата „По стъпките на Кръстьо Пишурка“. В сградата на читалището беше открита изложба с фотографии на тема „Лом и Дунав - природа, хора, град“ организирана от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Монтана и от читалище „Постоянство 1856“ – Лом. По-късно вечерта беше показан премиерният спектакъл на местната театрална трупа „Българи от старо време“.
Председателят на Народно читалище „Постоянство 1856“ Недялка Трайкова приветства събралите се и разказа историята на читалището. Тя започва през 1848 година, когато младият учител в Лом Кръстьо Пишурка събира в една от стаите на училището личната си библиотека и поставя табела с надпис „Читалище“. В следващите години там се стичат млади и стари, които той обучава да четат и пишат, а на някои лично чете от наличните книги и вестници. През 1856 година читалището е официално учредено, а в същата година в Лом е и първото у нас театрално представление, посочи Недялка Трайкова. Тя заяви, че културната история на Лом от онова време продължава с основаването в града на първото у нас женско дружество през 1857 година, а няколко години по-късно–  и с първото в България младежко дружество.
През 1909 година в Лом е построена сграда на читалището, в което кипи богат културен живот – хиляди хора заемат книги от библиотеката, играе се театър, оперета, балет, народни танци и т.н.. Десетки години много читалищни дейци пазят жив огъня на знанието и вярата в българското. Пазят и завета на Кръстьо Пишурка: „Човек не може да живее без цел и посока и тръгне ли, не бива да го спират ни светкавици, ни гръмотевици. Но където и да стигне, да помни своя извор“. Днес читалище „Постоянство 1856“ е най-големият културен център в Лом и емблема на града. Към читалището има различни самодейни групи, в които участват около 150 души - формация за шлагерни песни, театрална трупа, фолклорен ансамбъл с различни възрастови групи, женска певческа група, литературен клуб на името на Кръстьо Пишурка, балет за деца, школи по пиано и китара и т.н.. Имаме партньорство и прекрасни отношения с местната власт, уточни Трайкова.
Председателят на Съюза на българските читалища проф. Николай Дойнов заяви, че основаването на „безсмъртното читалищно дело“ е не само местен празник, а национален празник. Първите читалища според  българската историография са в Лом, Свищов и Шумен. Но не е най-важно кое е първо, а това, че се дава начало на нещо, което има изключителна житейска и гражданска устойчивост. Това е изключително важно при разпада в духовния свят днес, посочи проф. Дойнов. Той коментира, че в днешно време читалищата дават общност на младите хора, които масово се записват в танцовите състави на читалищата. Това чувство за общност им дава сигурност. Младите хора не искат да са част от нищото, не искат да са нереализирани. Те искат да участват, да бъдат чути и разбрани. Читалищата им вдъхват нов живот и кураж да се борят с трудностите, заяви председателят на Съюза на българските читалища.
Депутатът от „Прогресивна България“ от област Монтана Димитър Петров заяви, че читалищата са тези, които през Възраждането са съхранили духа, бита и културата на нашия народ. „Присъствието ни тук показва уважението на държавата към читалищата като основни културни центрове“, посочи Петров.