История, архитектура и изкуство съчета беседата "Емблематичните сгради на София", която разказа историите на някои от столичните забележителности. Събитието е организирано по повод Деня на София от "Централни хали“, Historical RoutesSofia и арт проекта The Sofianer.
Беседата проследи развитието на София от Освобождението до Втората световна война - период, в който градът постепенно придобива облика на модерна европейска столица. Историческият разказ беше съчетан с илюстрациите на Михаела Михайлова-Мики, Дамян Дамянов, Ивет Няголова и Мария Александрова, които са на част от кориците на The Sofianer.
София е плетеница от различни елементи и това я прави по-различен град от всички останали европейски столици. Сградите тук преплитат много човешки съдби, каза урбанистът и създател на Historical RoutesSofia Здравко Петров.
Народният театър "Иван Вазов“ е един от най-разпознаваемите символи на София. Построяването му безспорно е повлияно от Австро-Унгария, посочи Петров. През 1904 г. държавата най-сетне решава да сбъдне една своя мечта – да построи театър. Проектът за строежа е възложен на едни от най-добрите проектанти в Европа, обясни той. Петров разказа, че една от известните истории, свързани с него, е студентски протест срещу княз Фердинанд I по време на откриването на театъра.
“Централни хали” е първият покрит пазар в София, който е построен, за да бъде не просто сграда за търговия, а да донесе модерността в столицата, разказа урбанистът. Това не е идея за един ден, а отнема дълги години, докато официално отвори врати, допълни той.
По думите на Петров куполите са много характерни за столицата ни. Един от най-внушителните куполи е на сградата на Чиновническото кооперативно застрахователно дружество. За разлика от много други сгради, куполът на тази не е декоративен, а в него има тераса, посочи той.
Храм-паметникът “Св. Александър Невски” е най-скъпият строеж на България до Втората световна война, отбеляза урбанистът. Причината да бъде построен е Петко Каравелов, който дава идеята. Петров посочи, че някои от работниците на строежа губят живота си в процеса на работа.
На мястото на храм "Свети Седмочисленици“ е имало джамия, наричана „Черната джамия“. По-късно сградата се използвала за склад за боеприпаси, а след това част от нея е функционирала и като затвор, разказа още Петров.