Парламентарната комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия прие на първо четене законопроект за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет на 11 септември. В подкрепа гласуваха 11 депутати, трима бяха против, а един се въздържа. 
Проектът въвежда изискванията на европейската директива от 2023 г. за договорите за потребителски кредити. Целта е да се повиши защитата на потребителите, като законодателството бъде съобразено с технологичното развитие и новите кредитни продукти. Предлага се обхватът на закона да бъде разширен до кредити на стойност 100 000 евро. В него се включват и определени краткосрочни кредити, овърдрафти, безлихвени заеми и схеми от типа „купи сега, плати по-късно“.
Законопроектът забранява предоставянето на непоискан кредит, включително изпращането на предварително одобрени кредитни карти и едностранното увеличаване на кредитни лимити без предварително искане и изрично съгласие на потребителя. 
Предвиждат се по-високи изисквания към оценката на кредитоспособността, за да се ограничи рискът от свръхзадлъжнялост. Кредиторите ще трябва да разполагат с правила за работа с потребители, изпитващи затруднения при плащанията, включително мерки за рефинансиране, отсрочване и промяна на договорните условия.
Проектът въвежда ограничения върху обвързването на кредита със задължително закупуване на други финансови продукти или услуги. Допуска се предлагането им в пакет, ако кредитът е достъпен и отделно, макар и не непременно при същите условия. Допълнителни услуги няма да могат да се договарят чрез предварително отметнати полета, бездействие или мълчаливо съгласие.
Предлага се и горна граница на общите разходи за определени краткосрочни кредити и за заеми на стойност до три минимални работни заплати. Разширяват се изискванията към информацията в договорите и рекламите, както и към професионалното поведение на кредиторите и посредниците.
Комисията за защита на потребителите ще има задължение да предоставя съвети на хора, които изпитват затруднения при погасяването на потребителски кредити.
Заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов заяви, че целта е реално повишаване на защитата на потребителите, подобряване на контрола и изсветляване на сектора на бързите кредити.
По думите му срокът за въвеждане на директивата в националното законодателство е изтекъл през ноември 2025 г., а България е изправена пред наказателна процедура от Европейската комисия. Той посочи, че текстовете могат да бъдат прецизирани при парламентарното обсъждане.
Председателят на Федерацията на потребителите в България Емил Георгиев настоя за по-строги изисквания към дружествата за бързи кредити. Сред предложенията на организацията са минимален капитал от 2 млн. евро и затягане на режима за достъп до пазара.
Изпълнителният директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов подкрепи законопроекта, но предупреди за липсата на разпоредба от действащия закон, ограничаваща събирането на суми при просрочие извън законовата лихва. Според него това може да създаде възможности за злоупотреби чрез договорите и общите условия.
От Алианса на технологичната индустрия подкрепиха целите на проекта, но определиха част от мерките като непропорционални. Соня Шегунова посочи, че административните изисквания трябва да отчитат вида на кредитния продукт, риска и дали кредитирането е основна или спомагателна дейност.
Дамян Лазаров от Националната асоциация за защита на потребителите също заяви, че проектът се нуждае от изменения. Той подчерта необходимостта от баланс и по-ефективен контрол върху участниците, които нарушават правата на потребителите.
Асоциацията за отговорно небанково кредитиране е представила становище с 18 предложения за подобряване на правната рамка, съобщи представителят ѝ - адвокат Николай Цветанов. Според организацията прекомерната регулация затруднява законно работещите дружества при малките и краткосрочните кредити, докато пропуските в уредбата позволяват заобикаляне на правилата.