Коренните общности в бразилската част на Амазония са засегнати от незаконния добив на злато, като същевременно се изправят и пред предизвикателствата, причинени от екстремни метеорологични явления, съобщи ДПА като се позова на проучване на Института за екологични изследвания на Амазония (IPAM).
Докладът установи, че двете заплахи заедно причиняват усложнения в едни и същи райони. 
„Когато добивът на злато и екстремните климатични аномалии засягат едни и същи райони, техните въздействия се засилват взаимно“, каза Рей Пинейро, един от авторите на доклада.
Сушата нарушава достъпа до вода, мобилността и производството на храна, каза той, а когато същата водна система попадне под допълнителен натиск от добива на злато, последствията се влошават.
През 2024 г. площите, заемани от търсачите на злато в Амазония, са били 20 пъти по-големи, отколкото през 1985 г., сочи докладът. В териториите на коренното население увеличението е още по-драстично: засегнатата площ е нараснала 24 пъти.
Според екологичните организации добивът на злато причинява значителни щети на околната среда, отчасти защото за отделянето на златото от рудата често се използва живак. Това замърсява водните източници и има сериозни последици за здравето на хората, животните и растенията.
Екологичната организация WWF (Световен фонд за природата) посочва също така несигурното положение на застрашения от изчезване амазонски речен делфин. „Проучванията показват изключително високи концентрации на живак в кръвта им - това е тревожен знак за състоянието на цяла Амазония като жизненоважна система за региона“, допълват от WWF.
Добивът на злато не трябва задължително да се извършва на самата територия на коренното население, за да представлява заплаха за местните жители, отбелязва докладът на IPAM.
Замърсяването се разпространява чрез речните басейни и засилва ефектите от сушите, пожарите и наводненията. Докладът препоръчва по-строга защита на териториите на коренното население и прилагане на планове за адаптация.