При методиката за определяне на справедливата стойност на основни хранителни продукти, предложена от управляващите, са установени редица принципни и технически проблеми, които поставят под въпрос както нейната приложимост, така и икономическа й и правна обоснованост. Това се посочва в становище на Национално представените браншови организации от хранителната индустрия, членове на Националния съвет по храните относно проекта на Методика за определяне на справедливата стойност на стоки по чл. 68п, ал. 6 от Закона за защита на потребителите.
Позицията на организациите е на база подробен анализ и опити за практическо прилагане на предложените формули и алгоритми. Според тях създаването на подобен механизъм може да има негативни последици не само за хранителната индустрия, но и за функционирането на свободния пазар в България.
Един от основните проблеми е използването на агрегирани данни за широки продуктови категории при изчисляването на стойността на конкретни стоки. Данните за цените на едро на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата не отчитат разнообразието от артикули, техните характеристики, качество, марки и разфасовки. В резултат една средна цена за дадена категория може съществено да се разминава с реалната икономическа стойност на конкретния продукт.
Допълнителен проблем е, че за три от предвидените 17 продуктови категории – хляб, свинско месо и кренвирши – липсват необходимите котировки в посочения източник, което прави алгоритъма неприложим за тях.
В становището се предлага, ако изобщо се прилага подобен подход, той да бъде ограничен до малък брой най-потребявани конкретни продукти, като се използват анонимизирани реални доставни цени от производители и търговци при гарантирано запазване на търговската тайна.
Браншовите организации определят като особено проблемна концепцията за „първа ценова линия“ и използването на т.нар. „котвен продукт“. Според тях поставянето на най-евтиния продукт, приоритетно собствена марка на търговската верига, като база за сравнение изкуствено сваля референтната стойност за цялата категория.
Този подход не отчита разликите в качество, произход, иновации, устойчивост, характеристики и добавена стойност. В становището се предупреждава, че той може да стимулира изместването на асортимента към по-евтини продукти, да ограничи разнообразието и да обезкуражи инвестициите в качествени и иновативни български продукти.
Затова се предлага „котвеният продукт“ да бъде определян като най-потребявания или представителния продукт в съответната категория, а не като най-евтиния продукт.
В становището се поставят и сериозни въпроси относно съответствието на проекта със Закона за защита на потребителите. Според организациите въвеждането на т.нар. „коригиращ фактор“ и използването му за симулиране на доставна или заводска цена излизат извън предоставената от закона делегация.
Особено притеснително е предложението за 10 на сто диапазон на отклонение от изчислената „справедлива стойност“, над който да се предвижда наблюдение. Според вносителите на становището това създава риск от фактическо превръщане на индикативната стойност в инструмент за намеса в ценообразуването. Те настояват съответните разпоредби да отпаднат.
Сериозни забележки има и към начина на определяне на референтните държави в ЕС. Според становището липсват ясни критерии кой и на какъв принцип ще определя държавите за сравнение. Експерименталните изчисления с различни групи държави дават разлики от над 10 на сто, което създава възможност за субективен избор на референтни пазари.
Организациите настояват държавите за сравнение да се определят според спецификата на конкретния продукт, включително дали съответният пазар е производител или зависи преимуществено от внос.
Особено сериозно е предупреждението за потенциални последици от гледна точка на конкурентното право. Предвиденото ежедневно публикуване на цените на ниво конкретен артикул, в единен формат и срок, заедно с публикуването на медианни цени по категории, може да създаде прекомерна прозрачност между конкурентите и да улесни координираното им поведение.
В становището се посочва и възможността обявената от държавата „справедлива стойност“ да се превърне във „фокусна точка“ за цените, особено ако е по-висока от реално прилаганите цени. Така вместо да доведе до по-ниски цени, механизмът може да стимулира тяхното повишаване.
В заключение организациите предупреждават, че в настоящия си вид проектът създава предпоставки за практически неприложим механизъм и носи рискове за развитието на българската хранителна индустрия, потребителите и свободния пазар. Те призовават правителството да преразгледа предложените политики и да не допуска създаването на прецеденти с неясни правни, икономически и социални последици.
Становището е подписано от 15 национално представени браншови организации от хранителната индустрия, сред които членуващите в БСК: Асоциация на месопреработвателите в България; Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България; Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България; Сдружение „Храни и напитки България“; Съюз на пивоварите в България; Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци; Съюз на производителите на захар и захарни продукти; Съюз на птицевъдите в България; Асоциация на свиневъдите в България.
БТА припомня, че в началото на месец август тази година бе публикуван проект на методика на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, който предвижда цени на определени основни потребителски стоки, които се отклоняват с повече от 10 на сто от т.нар. справедлива стойност, да подлежат на наблюдение. Разработването на такава методика залегна след приемането на промени в Закона за защита на потребителите през юни.