Една стройна, елегантна, чаровна и сърдечна русенка се опитва вече 11 години да сближава румънци и българи като премахва границите и през Дунав мост гради мостове между хора и институции. Успява, макар че само тя и семейството й знаят какво точно й струва тази кауза, на която се е отдала изцяло. Става дума за Лили Ганчева, изпълнителен директор на асоциация „Еврорегион „Данубиус“. В понеделник тя имаше личен празник - навърши за пореден път своите 29 години, макар документите да потвърждават, че са станали неусетно повече. Не й личат. Родена съм на 29-то число, а точно когато бях на тези години, бях най-щастлива, признава Лили.
Всички познават Лили Ганчева, но малцина знаят, че всъщност тя е завършила в София Техникум по кожена галантерийна промишленост. Като дете Лили учи в училище „Димитър Благоев“, което се помещава тогава в сградата на СОУ „Христо Ботев“. Израснала е
в моряшкия квартал на „Славянска“
тъй като татко й е моряк, а по-късно и брат й Пламен също поема своя път по реката. Бях щастливо дете, което играеше с връстниците си по улицата на народна топка, на билюри, на жмичка, спускаше се с шейни по стръмнините на „Димитър Благоев“ и „Крайбрежна“, чакаше на пристанището баща си от път и се радваше на руските конфетачки и кондензирано мляко, обобщава Лили.
Във времето на детството й на мястото на сегашната  механа „Чифлика“ през 60-те години се е помещавало предприятие „Приста“ за кожени изделия - дамски чанти и галантерия. Майката на Лили работи там и от предприятието избират четири деца от Русе, които със стипендия изпращат в столицата да учат същата специалност и да се развиват. За завършването на техникума тя пише дипломна работа, създава два авторски модела дамски чанти, а стажа си изкарва в „Петър Караминчев“, където е разпределена след това на работа. Накратко казано, Лили Ганчева е
дизайнер на чанти и кожени аксесоари
На държавния си изпит тя изработва в софийското предприятие „Леда“ със собствените си ръце и с авторски подбрани елементи една ежедневна чанта и една официална. Разбира се, че защитава с отличен проектите си, още повече, че едната чанта е с изключително модерна за времето си крушовидна форма.
Всъщност принос към модната линия и дизайнерските идеи на Лили имат многото списания и платове, които баща й носи като подарък след всеки рейс по Дунав. Татко ми беше донесъл назъбена ножица, която режеше на зиг-заг, и списания „Бурда“, по моделите на които си правех всякакви дрешки и аксесоари за домакинството, разказва Лили Ганчева. И до ден днешен дамските чанти имат особено място в сърцето на майсторката.
Въпреки сръчността й, „Петър Караминчев“ няма късмета на Философския факултет на Софийския  университет, където Лили записва библиотечно дело. И това става въпреки желанието на майка й да продължи в Лесотехническия и да се отдаде на ландшафтната архитектура. Вместо с цветя, момичето с усет към красотата се отдава на книгите. За цели 24 години. Там, в библиотеката, Лили среща половинката си Румян. Скромната девойка
станала „жертва“ на сватосване от колегите
които забелязали редовния си читател историка Румян Ганчев и били решени на всякакви хватки, за да се срещнат погледите на младежите. Така и станало. Докато той подготвял научна разработка, му трябвала една специализирана книга. Тъй като тя била взета в момента, колежки на Лили поели ангажимент да го уведомят, когато томчето пристигне. Така и направили - изпратили му писмо, а когато той пристигнал, му „подсказали“ кой е бил така любезен да му пише, като посочили точно Лили. Той благодарил сърдечно и искрата на любовта пламнала. Две години по-късно вдигнали сватба, а след още две на бял свят се появила единствената им дъщеря Мартина. Сега тяхната рожба е водеща новини и международен редактор в една телевизия Bulgaria on air и сама се справя успешно. Прекрасната Мартина владее четири езика и за нея няма никакви бариера в общуването.
Семейни приятели със смесени бракове между румънци и българи предначертават попрището, на което Лили се оказа най-силна и доказа уменията си. Известният румънски художник, вече покойник, Спиру Вергулеску е приятел на семейството, а след това се оказва, че е женен за русенка. В една от приятелските срещи в Букурещ домакините организират посещения в националната библиотека и националния музей на Румъния - според интересите на Лили и Румян.
Спиру е този, който ме заведе за първи път в българската общност при Лука Велчов и му дължа много, разказва лицето на Румъния в Русе.
Истинският прелом в живота й идва след командировка на Лили в букурещката библиотека „Михай Садовяну“, за да изследва и опише в книга периодичните издания, свързани с българската история. Три години поред Ганчева проучва архивите на библиотеката и Държавния архив на Румъния, а синхронно с това научава перфектно и езика.
Всъщност повратите на съдбата нямат нито ден почивка и изобщо не се интересуват кой каква посока е замислил за себе си. През 1987 г.
семейство Ганчеви е принудено да напусне Русе
заради... румънското хлорно обгазяване.
Мартина боледуваше непрестанно и крачетата й бяха станали на буци от инжекциите срещу астматични бронхити и пневмонии, разказва Лили. Стигнали дотам, че да водят детето на нагревки, за да й се възстановят мускулчетата и отново да бодат антибиотиците. Получили разрешително от Тубдиспансера за изселване /правилата на тоталитарната държава!/ и избрали Правец, чийто въздух бил кристално чист. Там остават две години и след падането на режима на Тодор Живков отново хващат пътя към Русе, макар да имат и предложения от София. Румян е по-ентусиазиран от изгряващата демокрация и става част от „Екогласност“, близко приятелство го свързва с Юри Жиров, авторът на филма „Дишай!“.
Както сме страдали ние, така са страдали и румънците, както нашите пионерчета дишаха отровата, така и техните деца с червени връзки са били на училище или на двора, затова
хлорът не бива да ни разделя, а да ни обединява
срещу тоталитарните режими и циничните управници, казва Лили Ганчева, която никога няма да забрави как е уплътнявала прозорците на апартамента си с влажни кърпи, за да не пропускат газа в къщата. Тя е категорична, че българите и румънците имат много повече общи черти, отколкото разделителни линии. Доказателство за думите са 11-те години, в които двата бряга са обединени от Еврорегион „Данубиус“.
Всъщност „Данубиус“ е част от политиката на Европейския съюз за създаване на такива региони в граничните райони. През 2002 г. Областната администрация в Русе и Окръжният съвет в Гюргево, заедно с представители от Русенския университет, заминават на полско-германската граница, за да видят що е то еврорегион.
По модел на „Виадрина“ създават „Данубиус“
и много скоро след това учредяват Българо-румънския интеруниверситетски Европа център, по-популярен с абревиатурата си БРИЕ. Основната идея е да се осъществява трансграничното сътрудничество между администрациите, бизнеса и хората. Като авантюра Лили напуска библиотеката и отива при Любомир Симов, тогавашния изпълнителен директор на еврорегиона. Задължително условие е да се говори румънски език, за да се работи в тази неправителствена организация, но за шест месеца Ганчева успява да заплува уверено между двата бряга на Дунав. През годините се сменят управниците почти огледално в двете държави, но хората на „Данубиус“ запазват дистанция от политиката.
Най-голямата ми битка си остава за таксите на моста, а едва сега виждам някаква надежда, че и от румънска страна ще падне на символичните 2 евро, признава Лили.
Най-голямата й радост е, че е успяла да спечели  доверието на румънците, които в началото били сдържани и подозрителни към българите - също както българите  към тях. Признание за усилията й дава и министърът на външните работи на Румъния Титус Корлъцян, който й връчва диплом за изключителния й принос към популяризирането на румънските ценности в международните връзки. Докато пресича нон стоп моста, Лили създава и лични приятелства, които пък й носят аромата на румънските козуначета, вкуса на зелевите сармички и пикантното усещане на горчицата. Тя пък им разкрива тайната на печените чушки. Румънците нямат традиция да пекат чушки и да правят лютеница, затова когато опитаха нашите, направо
изкупиха чушкопеците от веригите в Русе
и започнаха да правят чушки бюрек и „Салата Булгаряска“, както наричат нашата шопска салата, разказва цветните истории от работата си в „Данубиус“ Лили Ганчева. Всъщност цялата българска кухня допада на съседите, затова и изобщо не е случайно, че първият председател на Окръжен съвет Гюргево Виктор Боянджиу, сега сенатор в парламента, организира в Русе сватбата на племенника си и събира тук 260 гости от северната страна на реката. Лили участва активно в аранжировката на залата, подбора на менюто и това допълва незабравимото преживяване. Зад гърба си „Данубиус“ има още една сватба и кръщене, а сред гостите винаги има поне пет български семейства.
Елегантостта си Лъвицата Лили дължи на плуването и километрите из града пешком. Винаги са й казвали, че намират невероятна прилика между нея и актрисата от „Венецианска загадка“ и „Октопод“ Флоринда Болкан. Русенската й двойничка се отличава и с енергичност и неуморност - всичко, от което имат нужда семейството й и еврорегион „Данубиус“.