Модернизмът не е затворен в определено времево пространство, той продължава и днес. Това каза старши експертът по български език и литература в Регионалното управление на образованието (РУО) – Сливен Стоян Стоянов по време на дискусия, посветена на 160 години от рождението на Пенчо Славейков, в Националния пресклуб на БТА в Сливен.
„Ние всички като общество малко пропускаме, че модернизмът не е затворен в определено времево пространство. Той продължава и сега“, посочи Стоянов. По думите му, ако се разгледат характеристиките на автора и неговото поведение от гледна точка на модернизма, би могло да се открие връзка и със съвременните автори.
Стоянов отговори на предходния участник в дискусията - Соня Келеведжиева, дългогодишен преподавател по български език и литература в Сливен, според която учениците първо трябва да познават българската литература, а после да правят тематични съпоставки. Той е на мнение, че учителите разполагат с достатъчно часове, но въпросът е как ще разпределят времето си, така че освен задължителното учебно съдържание да успеят да представят и интересни факти и аспекти от творчеството на отделните автори.
„Въпросът е как колегите ще разпределят времето, за да могат да преподадат това, което трябва по програма, плюс интересните неща за всеки от авторите, така че децата нещо да запомнят извън образователното изискване по въпроса“, посочи Стоянов.
Като експерт, ангажиран с прилагането на държавната образователна политика, Стоян Стоянов отбеляза, че възможностите му да влияе пряко върху съдържанието на учебните програми са ограничени. Той обаче посочи, че в професионалните разговори с учителите и експертите темата за начина на преподаване може да бъде обсъждана.
По думите му образователната програма не трябва да се възприема като „калъп“, в който учителят е затворен и няма възможност да излиза извън него. Стоянов отбеляза, че и децата са различни.
Той подчерта, че учениците имат различни способности и потребности. Има деца, които изпитват затруднения дори с правописа и правоговора, но има и такива, които показват сериозни постижения в областта на литературата и българския език.
В този контекст модераторът на дискусията доц. Йордан Ефтимов заяви, че „докато в езиковата гимназия може да се подходи с това колко голяма е била библиотеката на Пенчо Славейков – около 2000 тома с книги на английски, немски и френски, то в едно училище, в което доминират ромски деца, може да се тръгне от стихотворението „Катунари“ от антологията „На Острова на блажените“, което всъщност е отглас на стихотворение на немски поет романтик, което той е превел“. По думите му различният подход към творчеството на Славейков е важен, когато то се представя пред ученици с различен произход и интереси.
Дискусията в Националния пресклуб на БТА в Сливен е посветена на 160-годишнината от рождението на Пенчо Славейков – една от водещите фигури на българския модернизъм.