Истинският модернизъм стъпва върху дълбоки национални корени, а Пенчо Славейков е един от най-ярките примери за това в българската литература, каза писателят и литературен критик Драгомил Георгиев по време на дискусията „Пенчо Славейков днес“, посветена на 160 години от рождението на поета. Срещата се състоя в Националния пресклуб на БТА в Добрич като част от националната кампания „Пенчо Славейков и българският модернизъм“.
Според Георгиев, за да бъде един творец истински модернист, той трябва преди всичко да познава и съхранява своите национални традиции. По думите му именно затова Пенчо Славейков отдава толкова голямо значение на фолклора и народното творчество, следвайки примера на своя баща Петко Рачов Славейков.
„Да, ти можеш да бъдеш модернист, но трябва да стъпиш на своите корени, на своето народно творчество, на фолклора“, каза Георгиев.
Той отбеляза, че интересът на Пенчо Славейков към народното творчество по-късно намира отражение в неговите битови поеми, които се превръщат в едни от най-значимите произведения в българската литература.
Литературният критик обърна внимание и на ролята на семейството за формирането на личността на Славейков. По думите му отношенията между поета и неговия баща са пример за приемственост и духовно възпитание.
„Пенчо Славейков като личен пример е много важен. Ако има такива бащи, които знаят какво искат и как да възпитават своите деца, друго ще бъде и българското семейство, и България“, каза Георгиев.
Според него съществено значение за превръщането на Славейков в родоначалник на българския модернизъм има и европейското му образование в Лайпциг, където се запознава с философията, литературата, музиката и изкуството на своето време.
„За да наложиш модернизма в една малка страна като нашата, се иска да имаш широка култура“, посочи Драгомил Георгиев. Той припомни, че Славейков има познания не само в литературата, но и в музиката, театъра и живописта, а като директор на Народния театър допринася за развитието на българското сценично изкуство.
Писателят открои и отношението на Пенчо Славейков към предходното поколение творци. По думите му, въпреки известния спор между „стари“ и „млади“, поетът никога не губи уважението си към Иван Вазов.
В тази връзка поетесата и учител Атанаска Георгиева припомни думите на Славейков, че Вазов е „голямото широко стъпало“, върху което стъпва българската литература по пътя си към Европа. Според нея критиката между поколенията е била градивна и е допринесла за развитието на националната литература.
В изказването си Драгомил Георгиев подчерта още, че Пенчо Славейков е пример за изключително трудолюбие и постоянство, както и за стремеж към европейските образци, без да се губи връзката с българската духовна традиция.
„Той винаги казва – да търсим европейските образци, но като се запази здравият български корен“, отбеляза Георгиев.
По думите му именно съчетаването на европейската култура с националната традиция превръща Пенчо Славейков в една от водещите фигури на българския модернизъм и в автор, който оказва влияние върху следващите поколения писатели, сред които Атанас Далчев и Светослав Минков. В заключение Георгиев определи Славейков като „жрец и воин в българския духовен живот“.