Малките промени в ежедневното меню могат да намалят приема на сол, наситени мазнини и рафинирани въглехидрати

Сърдечносъдовите заболявания продължават да бъдат водеща причина за смърт в световен мащаб. По данни на Световната здравна организация през 2022 г. те са причинили приблизително 19,8 милиона смъртни случая, или около 32% от всички починали по света. Огромната част от тях са свързани с инфаркт и инсулт.

Храненето не е единственият фактор, който определя здравето на сърцето, но е сред онези, които човек може да променя всеки ден. В материал на HuffPost кардиолози и специалист по хранене посочват три широко разпространени храни, чиято редовна консумация е добре да бъде ограничена – беконът и другите силно преработени меса, белият хляб и пържените картофи.

Бекон и преработени месни продукти

Беконът съдържа значителни количества сол и наситени мазнини, а при производството му обикновено се използват вещества за консервиране. Прекомерният прием на натрий може да допринесе за повишаване на кръвното налягане, докато хранителният режим с много наситени мазнини може да повиши нивата на LDL холестерола.

Предупреждението не се отнася само за бекона. В тази група попадат още някои видове колбаси, салами, кренвирши и други силно преработени месни продукти. Специалистите съветват те да не бъдат всекидневна част от менюто, а да се заменят по-често с риба, бобови култури, ядки, птиче или непреработено постно месо. Американската кардиологична асоциация също препоръчва ограничаване на преработените меса и храните с високо съдържание на сол и наситени мазнини.

Бял хляб и рафинирани въглехидрати

При производството на бялото брашно се отстраняват части от зърното, съдържащи значителна част от фибрите и полезните хранителни вещества. Полученият хляб обикновено се усвоява по-бързо и може да предизвика по-рязко покачване на кръвната захар.

Когато рафинираните въглехидрати преобладават в менюто, те могат да улеснят наддаването на тегло и да окажат неблагоприятно влияние върху нивата на кръвната захар и триглицеридите. Това не означава, че една филия бял хляб е опасна, а че ежедневното му присъствие е добре да бъде заменено поне частично с пълнозърнести продукти.

При пазаруване специалистите препоръчват да се чете етикетът, а сред първите съставки да фигурира пълнозърнесто брашно. Пълнозърнестите храни осигуряват повече фибри, които подпомагат контрола на холестерола и създават по-продължително усещане за ситост.

Пържени картофи

Картофите сами по себе си не са непременно нездравословна храна. Проблемът е начинът, по който обикновено се приготвят и поднасят пържените картофи – с много мазнина и сол.

При пърженето храната губи вода и поема част от мазнината. Редовната консумация на пържени храни често е свързана и с по-висок общ прием на калории, натрий и неблагоприятни мазнини. Хранителни режими, богати на пържени ястия и преработени меса, се свързват с по-висок риск от затлъстяване, високо кръвно налягане и сърдечносъдови проблеми.

По-добра алтернатива са картофи, приготвени във фурна или еър фрайър с малко количество растителна мазнина и умерено количество сол. Те могат да бъдат заменяни и със зеленчуци, салата или бобови култури.

Какво да сложим на тяхно място

За здравето на сърцето има значение не толкова една отделна храна, колкото цялостният модел на хранене. Американската кардиологична асоциация препоръчва меню, богато на зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, бобови растения, ядки и риба, както и ограничаване на солта, добавената захар, наситените мазнини и силно преработените продукти.

Сред подходящите заместители са:

– пълнозърнест хляб вместо бял хляб;
– леща, боб и нахут вместо част от месните ястия;
– риба или постно непреработено месо вместо бекон и колбаси;
– печени картофи или зеленчуци вместо пържени гарнитури;
– ядки и семена вместо солени пакетирани закуски.

Не е необходимо човек да забрани напълно любимите си храни. По-важни са честотата, количеството и останалата част от менюто. Една порция пържени картофи или филия бял хляб няма да определи здравословното състояние, но ежедневните навици с течение на времето могат да окажат сериозно влияние.

Храненето трябва да върви заедно с редовно движение, поддържане на здравословно тегло, достатъчен сън, контрол на кръвното налягане и отказ от тютюнопушене. При установено сърдечносъдово заболяване, диабет, висок холестерол или високо кръвно налягане промените в хранителния режим е добре да бъдат обсъдени с лекар или квалифициран диетолог.

Материалът има информационен характер и не замества медицинска консултация.