Две съдебни решения хвърлиха светлина върху познати практики на фирми за бързи кредити, които въпреки многобройните съдебни решения по сходни казуси, продължават да се прилагат. В случая фирмата е „Креди Йес“ ООД, а ищецът - Е.П.А., който през 2023 година тегли два последователни заема от дружеството. И двата договора бяха обявени за нищожни от Районния съд поради противоречие със закона и добрите нрави.             

Първият договор русенецът е сключил на 25 февруари 2023 г. за сумата от 1700 лв. при годишен лихвен процент от 39,96%. Вторият е от 28 април същата година  за 1000 лв. при същия лихвен процент. И в двата случая обаче реалното оскъпяване се е оказало далеч по-голямо от обявеното. Според погасителните планове клиентът е трябвало да върне съответно 4471 лв. при заем от 1700 лв. /точно 2.63 пъти!/ и 2233 лв. при заем от 1000 лв.. Тази огромна разлика се дължи на клауза, която на пръв поглед изглежда стандартна и предвижда неустойка от над 1000 лв. при първия кредит и над 2200 лв. при втория, дължима, ако клиентът не предостави обезпечение в тридневен срок.
Макар „Креди Йес“ да твърди, че неустойката е стандартна последица при неизпълнение и не следва да се включва в годишния процент на разходите (ГПР), съдът категорично отхвърля този довод.
„Когато една уговорка е формално наречена „неустойка“, но е включена предварително в погасителния план, разсрочена е заедно с месечните вноски и води до увеличаване на общата дължима сума, съдът следва да изследва не нейното наименование, а действителната й функция“, се посочва в мотивите на съдия Ивайло Иванов.
Съдебно-счетоводната експертиза, назначена по делата, разкрива шокиращата истина: ако неустойката бъде включена в реалното оскъпяване, ГПР скача от обявените 48% до невероятните 526% за първия кредит и до 368% за втория. Това надхвърля многократно петкратния размер на законната лихва, който е максимално допустимият праг по Закона за потребителския кредит.
Съдът приема, че подобни клаузи противоречат на добрите нрави. Неустойката в размер, по-голям от самия кредит, не обезщетява реални вреди за кредитора, а представлява прикрит разход и инструмент за неоснователно обогатяване.
Освен това магистратите отбелязват, че изискването за обезпечение - гарант, ипотека или залог - за кредит от 1000 или 1700 лв. е „очевидно тежко и несъразмерно“, а тридневният срок за изпълнението му е „изключително кратък“. Това създава реална възможност още при сключването на договора кредиторът да предвижда начисляването на неустойката като част от очакваното оскъпяване.
С обявяването на договорите за нищожни клиентът дължи връщане само на получената сума (чистата стойност на кредита), без лихви, неустойки или други разходи. Тъй като Е. П. А. е платил 370 лв. по единия договор и 896 лв. по другия - суми, по-малки от получените главници, съдът не се произнася по връщане на допълнителни суми.
„Креди Йес“ ООД пък е осъдено да заплати разноските по делата, включително адвокатски възнаграждения на процесуалния представител на ищеца, който е ползвал безплатна правна помощ.
Решенията подлежат на обжалване пред Окръжния съд.