Три последователни температурни рекорда бяха регистрирани в Русе през последните дни - 36.1 градуса в неделя, 38.4 в понеделник и 39 градуса във вторник. Но докато само преди десетина-петнайсет години подобен рекорд се приемаше като нещо изключително, сега е по-скоро част от всекидневието. Няма да разсъждаваме за глобалното затопляне, няма да влизаме и в спор с теоретиците на конспирацията, които твърдят, че това е измислица с пъклени цели. Предлагаме ви обаче един текст на Мирослав Иванов, публикуван във фейсбук и бързо набрал голяма популярност. Прочетете го, а после нека всеки сам си преценя, както се изрази един министър, вкарвайки в национален ефир регионален диалект, който беше подет масово като шега, докато се превърна в масов израз. Както впрочем чудната думичка „входирам“ и много други езикови депутатски изобретения, но сега темата е друга.

Когато в Швейцария термометърът чукне 38 градуса по Целзий, това не е просто повод местните да си купят по-скъп сладолед. 
Това е моментът, в който климатичното домино на Европа започва да пада с гръм и трясък.
Повечето хора виждат просто поредния рекорд, но истината е, че „естественият хладилник на Европа“ (Алпите) току-що е оставен с отворена врата и пуснато на макс парно.
Ето как изглежда лудият каскаден ефект, който ни удря по джоба и нервите, разказан накратко:
1. Монблан си търси дезодорант
При такава жега т.нар. „нулева изотерма“ (границата, над която температурите са под нулата) се изстрелва над 5000 метра. 
Превод: 
Почти няма алпийски връх, който да не е на плюс. Дори самият връх Монблан (4805 м) започва тайно да се поти.
2. Капанът на черното БМВ
Когато зимният сняг се стопи бързо, отдолу се оголва старият, тъмен лед. 
И понеже физиката е безмилостна, този тъмен лед абсорбира слънчевата светлина така, както черно БМВ абсорбира жегата на паркинг пред супермаркет през юли. 
Топенето преминава в режим „турбо“.
3. Френският ядрен парадокс
И тук започва забавното (или не съвсем). 
Жега е, милиони хора в Европа включват климатиците на шеста степен. 
В същия момент френските атомни електроцентрали казват: „Ами... сори, намаляваме мощността“.
Защо ли? 
Защото те се охлаждат с речна вода. Когато реките прегреят, централите не могат да върнат още по-гореща вода обратно, защото рибите вътре директно ще се сварят на супа. 
И хоп - имаш нужда от най-много ток, а получаваш най-малко.
4. Призраци от Втората световна война
Седмици след жегата Рейн, Рона, По и Дунав пресъхват. 
През бруталното лято на 2022 г. Дунав падна толкова ниско, че край Сърбия изплуваха... германски нацистки военни кораби, потопени през 1944 г., все още натъпкани с експлозиви! Буквално исторически кошмар на дъното. 
Баржите не могат да плуват, доставките на горива, зърно и суровини спират, а цените в магазините правят „нагоре“.
5. Планините губят „цимента“ си
В Алпите има вечна замръзналост (пермафрост) дълбоко в скалите.
 Тя действа като лепило, което държи планината цяла.
 Когато се разтопи, цели склонове решават, че е време за разходка. Вместо романтични планински поточета, надолу тръгват цели - чудовищни кални лавини от камъни и дървета, които помитат пътища и села.
6. Грандиозният финал: Атмосферата казва „Hold my beer“
(„Подръж ми бирата“ - популярен израз, който означава, че човек се кани да направи нещо рисковано, глупаво или дръзко. Тя се използва с хумористична цел, за да покаже самоувереност преди извършването на необмислена постъпка, която вероятно ще завърши комично или с провал).
След седмици изпарения, небето е натъпкано с енергия като барутен погреб. 
Когато от Атлантика нахлуе малко по-свеж въздух, нямаме кротък летен дъжд. 
Имаме суперклетъчни бури, градушки с размера на тенис топки и порои, които изливат месечната норма за два часа. А понеже сухата земя е станала твърда като бетон, тя не абсорбира водата - вместо това я праща директно в мазетата, тунелите и подземните паркинги.
Така че следващия път, когато чуете за „38 градуса по Целзий в Швейцария“, знайте: това не е просто прогноза за времето. 
Това е трейлър за скъп екшън филм, в който всички ние играем статисти.