Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. Бил е Главен инспектор за средните училища в Шефилд. Сред преките му отговорности там са въвеждането на делегираните бюджети и формулата за финансиране и статистически анализ на представянето на учениците в средните училища.
През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
Над 20 години работи с учителите по английски език в МГ „Баба Тонка“ и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“.

Необходима е промяна в парадигмата на структурата и организацията на образователната система в България. Това е изводът, който се налага след анализирането й.
Нека разгледаме проблемите, пред които е изправена системата.
Проблеми от първи порядък
Учениците 
България има най-високият процент на детска бедност и социално изключване в ЕС, като през 2024 г. са били засегнати 35,1% от децата. Бедността, дискриминацията и недостатъчно качествените услуги за подкрепа на семейството продължават да водят до разделение в семействата, което би могло да се предотврати. В най-голяма степен това засяга ромските деца и ги излага на по-висок риск от пренебрегване, институционализация и насилие. /1/
Повече от 28% от децата живеят в финансова бедност - едно от всеки пет деца до 15 години съобщава, че не е могло да се нахрани, защото не е имало пари да си купи обяд; /2/
Коефициентът на детска смъртност (6,5 на 1000 живородени през 2016 г.) е два пъти по-висок от средния за Европейския съюз;
9,5% от живородените деца са на юноши и млади жени на възраст под 20 години;
13% от всички раждания годишно са на жени без здравна осигуровка и с ограничен достъп до здравни грижи;
Много от децата не получават необходимите грижи през първите години от живота си поради бедност, липса на загриженост и недостатъчни възможности за ранно обучение. /3/ 
Образование

„Образованието трябва да бъде средство за овластяване както на децата, така и на възрастните, за да станат активни участници в трансформацията на своите общества. Обучението трябва да се фокусира върху ценностите, нагласите и поведението, които позволяват на хората да се научат да живеят заедно в свят, характеризиращ се с многообразие и плурализъм.“ /4/
Приоритет в образованието трябва да бъде уважението към свободата на действие на индивида. Да имаш свобода на действие и избор като ученик е от съществено значение, не само защото всеки човек по своята същност е уникален и ценен, но и защото демократичните системи на управление зависят от доброволното участие на мислещи хора. В действителност, за учениците училището е въплъщение на образователната система, която от своя страна е въплъщение на държавата. Следователно, за учениците в горния курс, цялата система трябва да гарантира, че учебната програма да е структурирана и организирана по такъв начин, че учениците да имат избор от предмети и модули, които желаят да изучават.
Проблеми от втори порядък
Държавата
През 2024 г. Националната сметна палата на България (описана от „Сега“ /5/ като „единствената институция, която най-накрая се осмели да говори за проблемите в образователната система“) заключава, че:
1. Министерството на образованието и науката категорично се проваля в задачата си да осигурява качествено образование;
2. действията на Министерството на образованието и науката, във връзка с осигуряването на качествено училищно образование, не са достатъчно ефективни и трябва да се положат значителни усилия за преодоляване на проблемите;  
3. най-плашещото е липсата на достатъчен административен капацитет, необходим за радикалните реформи, които вече не могат да бъдат отлагани.
Тези характеристики затрудняват стратегическото обмисляне на нуждите на системата и вземането на дългосрочни решения. Предизвикателствата пред стратегическото планиране на България са свързани с ограничения капацитет и слабата координация в Министерството на образованието и науката. Предизвикателствата на България по отношение на координацията и капацитета са разпространени на всички нива на управление, но особено на централно ниво.
Субсидиарност
Субсидиарността се определя като принцип, който гласи, че:
1. централната власт (държавата) трябва да има субсидиарна функция, изпълнявайки само онези задачи, които не могат да бъдат изпълнени на местно ниво (от училището);
2. социалната организация и образователните въпроси трябва да се решават на най-непосредствено (местно) ниво (училището), което е в съответствие с тяхното разрешаване;
3. правото на свобода на действие и избор трябва да бъде делегирано на местно ниво.
Доколкото образованието в крайна сметка трябва да бъде в полза на ученика, качеството на образователната система зависи от делегирането на свобода на действие и избор на това ниво, което е най-близко до ученика.
Училището
Най-голямото предизвикателство, пред което е изправена България, е обезлюдяването. Демографската криза в страната се влошава от години и населението постоянно намалява през последните три десетилетия. В пика си през 1987 г. населението на страната е било 8,976 милиона души. До 2024 г. то е намаляло с над 2,2 милиона, което представлява с 27,5% по-малко.
Въпреки спада в броя на учениците твърде малко училища са били закрити. Тази липса на намеса е породила редица проблеми: 
голям брой излишни места;
твърде много на брой малки училища;
големи средни училища на две смени;
гимназии, които са твърде малки, за да предоставят богат избор от възможности в учебната програма;
запазване на профилите; и
трудности при набирането на учителски кадри.
Всичко това показва необходимостта от основно преразглеждане на структурата и организацията на образователната система през следващите години.
Проблеми от трети порядък
Лидерство и управление
 Трябва да се делегира много по-голяма отговорност на ръководството на училището, а принципът на субсидиарност да се превърне в по-често срещана характеристика на образователната система в България. Подобряването на училищата, мониторингът и оценката не са достатъчно развити, за да подкрепят ръководството на училището за подобряване на качеството на образованието и за повишаване на стандартите за постиженията.
Директорите на училища в България не участват в задължително обучение по управленски умения. Освен това, професионалната оценка на директорите, теоретично въведена с цел засилване на отчетността, не оценява последователно техния принос за подобряване на качеството на образованието и за повишаване на стандартите за постиженията.
Всичко това, в комбинация с ограничената диференциация в отговорностите и заплащането на кариерното развитие, намалява стимулите за ръководството на училищата да развиват и прилагат силно лидерство по отношение на качеството на образованието.6 Това още повече се утежнява от липсата на ясни политики или насоки за процесите на формиращо оценяване в училище, което оставя училищното ръководство без инструменти или очаквания за предоставяне на ефективна, постоянна подкрепа за развитието чрез наблюдения в класната стая и други механизми за обратна връзка. /7/
Учебната програма
 Опитите за реформиране на учебната програма в България могат да се характеризират като поредица от провали!
1. Реформите не успяват, когато има нерешителни правителства, лишени от обществена подкрепа, неспособни да преодолеят вкоренени интереси. 
2. Училищната програма, базирана на компетенциите, която беше въведена от 2016 г., се възприемаше като все още силно ориентирана към съдържанието и прекалено препоръчителна. На институционално ниво българската образователна система непрекъснато избягва реформи като не ги легитимира и отклонява вниманието от темата и толерира утвърдени интереси в Министерството на образованието и науката и регионалните дирекции по образование, за да запази статуквото.
Бъдещите опити за реформиране на учебната програма ще трябва да започнат с основно преструктуриране на образователната система, отхвърляне на силно централизираната и държавно управлявана система, прилагане принципите на конкурентоспособност и отчетност, като се започне с решителна децентрализация.
При реформиране на структурата и организацията на образователната система, България трябва да постигне:
намаляване на излишните места;
намаляване на броя на малките училища;
намаляване на социалната и академична стратификация;
интегриране на училищата, за да се сформират по-големи (с прием от 6 паралелки);
премахване на профилите и отлагане на обучението по професии, като се съсредоточи върху основните компетенции.
Учители и преподаване
Въпреки че постепенно беше въведена нова учебна програма, основана на компетентности, няма достатъчно доказателства дали качеството на преподаване се е усъвършенствало, за да подобри качеството на образованието и да повиши стандартите за постижения.
Ограниченият практически опит по време на първоначалното обучение на учителите ограничава прехода към работното място и задържането им в професията. Само половината от стажант-учителите навлизат в учителската професия, а от тези, които го правят, голям процент напускат след първата си година. Програмите за обучение на учители са силно фокусирани върху традиционните методи на преподаване и познания по предмета, с ограничен акцент върху качеството на преподаване. Освен това, макар менторството на млади учители да е задължително, то не се прилага последователно, като в много училища няма условия и ресурси за предоставяне на качествено менторство.
България е постигнала напредък в подобряването на участието на учителите във външно обучение, но тя е изправена пред предизвикателства при предаването на придобитите умения в училищата.
Ръководството на училищата няма възможност да планира вътрешните обучителни дейности по начин, по който:
1. да подобрява качеството на преподаване; 
2. да повишава стандартите за постиженията.
Ефективните форми на сътрудничество с други учители, например екипно обучение или наблюдение на уроци на други учители, са рядкост.
Оценка и акредитация
Независимо че България е актуализирала регулаторната си рамка, за да включи различни видове формиращо оценяване, няколко фактора ограничават ефективното използване на оценяването в час.
1. Разпоредбите постановяват, че учителите трябва да поставят четири оценки на учебен срок по основните предмети. Това оставя малко място и стимули за учителите да използват оценките като обратна връзка за подобряване на преподаването и допринася за утвърждаването на култура, при която е важна самата оценка, а не напредъка в овладяване на компетенциите.
2. Специалното обучение по оценяване, основано на компетенции, и насоките в подкрепа на учителите при адаптирането на техните практики за оценяване остават ограничени.
България е постигнала известен напредък в подобряване надеждността на държавните зрелостни изпити (матурите); някои аспекти на тяхната валидност обаче ограничават използването им за оценяване спрямо учебната програма.
Обхватът на матурата е сравнително тесен и въпросите и критериите за оценяване продължават да дават приоритет на припомнянето на знания, а не на прилагането на когнитивни умения от по-висок порядък.
Мониторинг и оценка
Въпреки създаването на Национален инспекторат по образованието през 2018 г., външната отчетност остава ограничена и пречи на НИО да извършва инспекции на всички училища в рамките на предвидения петгодишен цикъл. Споделянето на данни е силно регулирано и те остават фрагментирани в и извън Министерството на образованието и науката. Забавянето във внедряването на единна информационна система за управление на образованието допълнително ограничават:
* използването на количествени данни за наблюдение на училищната дейност и
* системния мониторинг и оценка.

1. Министерството на образованието и науката редовно публикува административни данни, а специализираните му агенции изготвят тематични доклади, но те рядко се оповестяват публично.
2. Оценката на политиките и изследванията на системно ниво не са достатъчно развити.
3. Няма специален публичен орган, отговорен за изследванията и оценката на резултатите на образователната система.
4. Въпреки че отдел „Политикиаза стратегическо развитие“ на МОН е поел координацията на изследванията на системно ниво, ограниченият му капацитет и бюджет, както и липсата на независимост, подкопават способността му да наблюдава резултатите от образователната система.
5. Липсва ясна теория за управление на промените, която да свързва многобройните инициативи, финансирани на национално и регионално ниво.
1 eurochild.org/initiative/change-for-children-in-bulgaria/
2 unicef.org/bulgaria/en/press-releases/unicef-more-400-million-children-globally-live-
poverty-missing-out-least-two-daily
3 unicef.org/bulgaria/en/situation-children-bulgaria
4 Learning to Live Together: The Role of Education. („Да се научим да живеем заедно: Ролята на образованието“) UNESCO 2017
5 „Сега“ от 8 юли 2024 г
6 OECD (2025), Education and Skills in Bulgaria, Reviews of National Policies for Education. (ОИСР (2025) Образование и умения в България, Преглед на националните политики за образование)
7 Education Reform in Bulgaria: A Study in Failure? Evgenii Dainov („Образователната реформа в България: Изследване на провала“, Евгений Дайнов)

Д-р Фил БЪДЖЕЛ