Русенско семейство спечели частично съдебна битка с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, започнала покрай дело за укриване на данъци. Съдът прие, че част от имуществото е придобито с пари от престъпна дейност, но отказа да конфискува останалата по-значителна част, защото липсвала връзка между престъплението и придобиването му.
Решението е постановено по въззивно гражданско дело, след като спорът вече е преминал през няколко съдебни инстанции, включително Върховния касационен съд.
Производството тръгва след уведомление на Окръжната прокуратура в Русе от 2013 г., че собственик на транспортна фирма, регистрирана в близко до Русе село, е привлечен като обвиняем за данъчни престъпления.              

Според наказателното дело, в периода от януари 2010 г. до септември 2012 г., като управител на дружеството той е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Съдът го признава за виновен за избегнати плащания на ДДС и корпоративен данък за общо над 41 хил. лева. До края на наказателното производство сумите и лихвите са били внесени в бюджета. Но именно тази присъда става основание КОНПИ да започне проверка на имущественото състояние на длъжника към държавата и съпругата му за период от десет години - между 2003 и 2013 г.
Комисията претендира конфискация на имущество за общо 675 242 лева. Сред активите попадат голяма двуетажна къща в Русе, втори жилищен имот в Русе с гаражи, вила в село Николово и два автомобила - „Пежо 206“ и „Ситроен Берлинго“.
Според КОНПИ проверката показала значително несъответствие между законните доходи и придобитото имущество. Комисията поддържа тезата, че за отнемането не е необходимо да се доказва пряка връзка между конкретното престъпление и всяка отделна придобивка.
В жалбата си срещу първоинстанционното решение комисията настоява още, че част от имуществото е придобито именно през периода на престъпната дейност, а по банков кредит за един от имотите са плащани вноски в годините, когато са укривани данъците.
Ответниците оспорват изцяло иска. Те твърдят, че разполагат със законни източници на средства, включително доходи, кредити и налични спестявания още преди началото на проверявания период.
Според защитата не е налице значително несъответствие по смисъла на закона. Оспорени са и изводите на комисията за произхода на средствата, използвани за погасяване на кредити и за придобиване на имотите и автомобилите. Адвокатите на семейството правят и възражение за изтекла давност по отношение на правото на държавата да иска гражданска конфискация.
Апелативният съд подробно анализира движението на доходите, разходите и придобивките през целия десетгодишен период. Магистратите приемат, че в началото на периода не е доказано наличие на имущество, докято през годините семейството е придобило няколко имота, автомобили и банкови наличности, а стойността на наличното имущество към края на периода е над 302 хил. лева. Прави се и важно разграничение между имущество и преминали парични потоци, позовавайки се на задължителна практика на Върховния касационен съд и Конституционния съд. Според тази практика на отнемане подлежи основно наличното имущество, а не всяка преминала през сметките сума.
Съдът приема още, че самото наличие на несъответствие между доходи и имущество не е достатъчно за конфискация. Необходимо е да бъде установена връзка между престъпната дейност и конкретното имущество.
Точно по този въпрос въззивният състав се разграничава от част от тезите на КОНПИ.
Апелативният съд приема, че престъплението по укриване на данъци реално е генерирало финансов ресурс, защото неплащането на данъци е довело до „спестяване“ на средства. Според магистратите обаче тази връзка може да бъде установена само за имущество, придобито по време на престъпната дейност или финансирано през този период. Затова съдът прави разграничение между различните активи.
За къщата на семейството в село Нисово, вилата в Николово и един от русенските имоти съдът приема, че те са купени години преди периода на укриване на данъци. Поради това не може да се направи логически извод, че са финансирани с пари от престъпната дейност. В тази част искът на КОНПИ е отхвърлен.
Различен е изводът за двата автомобила - „Пежо 206“ и „Ситроен Берлинго“. Те са придобити съответно през 2011 и 2012 г., когато според наказателното дело вече е извършвана данъчната измама. Отбелязва се, че през този период семейството е имало отрицателен нетен доход и законните приходи не са били достатъчни дори за покриване на обичайните разходи за издръжка. Това според магистратите означава, че покупките са били финансирани със средства от престъпната дейност.
Съдът приема частична връзка с престъплението и за един от имотите в Русе. Макар самият имот да е купен през 2006 г. с банков кредит, впоследствие заемът е бил рефинансиран, а погасителни вноски са правени именно в периода 2010-2012 г.
Тъй като законните доходи тогава не са достигали дори за издръжка, съдът приема, че част от кредитните плащания са извършвани с пари, спестени чрез укриването на данъци.
Апелативният съд отменя частично решението на Окръжния съд в Русе и постановява конфискация в полза на държавата на имота в Русе, придобит с кредит и  автомобилите „Пежо 206“ и „Ситроен Берлинго“. Останалото имущество не подлежи на отнемане.
Така делото завършва с частичен успех за КОНПИ: съдът приема, че част от активите са придобити с незаконни средства, но отказва да приложи конфискация върху имущество, за което такава връзка не е доказана.