Името е първият „дар“, предоставен на всеки човек. За тайната на личното име се говори и пише още от дълбока древност. Тази тема разглежда името не само като създател на идентичност, но и като генератор на енергии, връзка с предци, с култура или религия, а в някои народни вярвания се приема, че името предначертава пътя на човека. Съвременната психология от своя страна казва, че личното име е най-прекият ключ към сърцето на събеседника и ние трябва да го използваме в разговора си често и задължително - правилно. Каква е действителността? Веднага се появяват колебания: Как да се обърнем към Милка, Деница, Елена, Димитър, Борислав... Дали е правилно да кажем: Милке, Денице, Елено, Димитре, Бориславе?... 
От екрана на bTV преди време журналистът и водещ Юксел Кадриев се обърна към колегата си: „Златимир, здравей!“. В края на разговора завърши: „Благодаря ти, ЗлатимирЕ!“.
Дразнещи са разговори и от следния тип, напр.: В предаването „На кафе“ екипът на Гала обсъжда някои проблеми на българския език, по-точно  обръщенията. Гала пита съучастниците си: „Защо се казва: „Юлиан, ела тук!“, а не „Юлиане, ела тук!“? Без дори да се замислят, присъстващите започнаха да я апострофират „Ами към тебе да се обръщаме „Гало“ ли?“. Дори член от екипа й загрижено се опита да даде „по-пълен“ отговор: „Обедня езикът, защото българинът имал комплекси...“.
Други примери: Членовете на журито в „България търси талант“ често питаха: „Иванка, участвала ли сте в друг конкурс?“, „Защо не започвате, Пламен?“ и т.н.
Проблемът за подобни колебания се обяснява с развоя на българския език, който  от език със седем падежа е преминал в аналитичен (език без падежи) и както са отпаднали множество от падежни форми, така са отхвърлени и някои обръщения при личните имена. Като последица от развоя на българския език са изоставени следните звателни форми:
1. Съществителни имена от ж.р., завършващи на -а, -я, -ия, -ея (Свилена, Десислава, Мария, Евгения, Дея и др.). В действителност те също образуват звателна форма: Свилено, Десиславо, Марийо, Евгенийо, Дейо и др., но днес тези вокативи се схващат като груби и неподходящи за официално комуникиране, например: „ИринО, ще подадеш ли вестника?“, „Елено, дай книгата!“.
2. Изоставени са звателните форми и при женските лични имена, завършващи на съгласна: Пролет, Радост, Никол, Любов и т.н.
3. Мъжките лични имена, които завършват на - И, - Й, също не пазят вече звателните си форми  (напр.: Николай, Анатоли, Андрей, Евгени и др.).
Но трябва да спрем само с тези групи лични имена. В действителност във всички академични граматики книжовната норма за употребата на звателните форми е посочена коректно. Достатъчно е да бъде отворен Официалният правописен речник на българския език, БАН, 2012 г., с. 24, където ясно и точно са посочени особеностите при образуване и употреба на звателни форми. 
В регламентирана ЖИВА УПОТРЕБА са звателните форми на следните лични имена:
1. Женски лични имена с наставка - КА, - ИЦА, - ИЧКА, които при обръщение получават окончание Ц Е, например: Цанка - ЦанкЕ, Иванка - ИванкЕ, Деница - ДеницЕ, Росица - РосицЕ, Иваничка - ИваничкЕ и др.
2. Мъжки лични имена, завършващи на съгласен звук: Борислав-Бориславе, Димитър-Димитре, Игнат-Игнате, Кирил-Кириле, Веселин-Веселине, Александър-Александре, Тодор-Тодоре, Младен-Младене, Пламен-Пламене и т.н. 
Пренебрегването на звателните форми в посочените примери показва недостатъчна езикова култура, което е  недопустимо особено в речта на водещи от националния ефир. Все още звателната форма в българския език е морфологична категория, актуална и в книжовния, и в говоримия ни език. Освен това според науката фоносемантика, която изследва връзката между звуците на думите и тяхното значение, в звателната си форма (Златимире, Мартине, Мирославе, Любомире, Юлиане, Иванке, Пламене, Денице, Елице) името е не само правилно, но и звучи още по-нежно, добавя чувство, близост и топлина.

Проф. д-р Димитрина
ИГНАТОВА-ЦОНЕВА