Камарата на строителите в България (КСБ) разполага с необходимия капацитет, мотивация и възможности за реализирането на ключови инфраструктурни обекти, заяви инж. Любомир Качамаков, председател на Управителния съвет на КСБ, по време на петата годишна конференция за строителство и инвестиции, организирана от списание „Мениджър“. Качамаков обаче изтъкна, че най-важният фактор за успешната реализация на проектите е осигуряването на финансиране, визирайки в частност инвестиционната програма за изграждане на инфраструктура по оста „Север-Юг“.
Според него държавният ресурс и очакваните средства от Европа няма да бъдат достатъчни за мащабните проекти и по тази причина той смята, че държавата трябва да намери начин да привлече частен капитал във формулата на финансиране.
Той се спря върху кадровия потенциал в строителството, като посочи, че той намалява, а голяма част от работниците са заминали за Западна Европа. Качамаков подчерта, че единственият начин те да бъдат върнати, е финансов - чрез повишаване на стандарта в България, за да видят хората смисъл да се завърнат. 
Строителният бранш очаква среща с новото ръководство на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да се изяснят плановете на държавата. Качамаков акцентира и върху необходимостта от нормативни промени. Той визира Закона за обществените поръчки, въвеждане на договорите по FIDIC в по-опростена форма, съобразена с капацитета на администрацията. По думите му тези договори осигуряват баланс и разпределят отговорността между всички участници в строителния процес. Необходимо е и ускоряването на дигитализирането на строителния процес.
Качамаков обобщи, че за бранша е важно държавата да не забавя очакваните проекти и да осигури навременно проектиране и съгласуване на документите.
Георги Ангелов, старши икономист в Института "Отворено общество", посочи по време на форума, че на общия фон в Европа, България показва сравнително добри нива и прогнози за макроикономически растеж. Той обаче изтъкна, че структурата на българския икономически растеж е неустойчива. Растежът е движен от крайното потребление, което стимулира голям внос, вместо да развива местното производство. Икономистът посочи, че докато потреблението расте, българският износ и индустриалният сектор са в продължителен спад, което се дължи както на глобални геополитически фактори и мита, така и заради стагнацията в Германия, която губи пазари от Китай.
Икономистът каза още, че кредитите за домакинствата растат и изтъкна, че за разлика от предходната година, когато е доминирал ипотечният кредит, сега основен двигател е потребителският кредит, който отива директно на пазара, вдига инфлацията и генерира политически проблеми.
Ангелов коментира и бюджетния дефицит, отбелязвайки, че проблемът е, че държавните разходи са насочени основно към текущи нужди, вместо към инвестиции и инфраструктура. По отношението на натрупването на нов дълг той предупреди, че страната не може да издържи повече от 2-3 години с такива темпове без риск от „румънски сценарий“.
Според икономиста сега в страната се наблюдава известен растеж при инвестициите, но той е задвижен от изтичащите кратки срокове по Плана за възстановяване и устойчивост. Ангелов препоръча всяко решение за бъдещи инвестиции в страната да се приоритизира на базата на неговия очакван икономически ефект.
Пред управлението стои трудната задача да охлади потребителското кредитиране, да ограничи текущите разходи, да балансира дефицита и да пренасочи ресурсите към реални инвестиции и производство, обобщи Ангелов.
Икономистът Ясен Гуев посочи, че основната причина в България да не се случват публично-частни партньорства (ПЧП), които са успешна практика по цял свят, е корупцията. Според него държавата досега е избягвала да тръгне в посока на ПЧП, защото при такъв модел контролът върху процесите и финансите отива в частна структура, което пречи на порочните практики за пренасочване на пари.
Гуев посочи проекта за нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“ като най-голямото ПЧП и най-голям строеж в България в момента, който обаче страда от системни проблеми, сред които липса на прозрачност и оскъпяване.
Икономистът посочи мултипликационнния ефект на строителния сектор, който е сред основните двигатели на цялата икономика.