Биоферма и мандра "Нестинари" на Нели Кутева и Йосиф Костов в село Ново Паничарево, община Приморско, беше домакин на втория Ден на отворените врати по проекта "Заедно за природата", подкрепян от Швейцарско българската програма за сътрудничество. Събитието е организирано съвместно с фондация „Биоселена". Това е втората българска биоферма с подобна проява след събитието в биоферма "Ръченица" в село Костелево, Врачанско, в средата на май. 
Посетителите, предимно семейства с деца, разгледаха доилната зала, сеновала и цеха за производство на биологично кисело мляко, сирене и кашкавал по автентична технология, като дегустираха и готовата продукция. Вратите на стопанството бяха отворени за всички, желаещи да видят животните на свободна паша и да разговарят със стопаните за биопроизводството.
"Показахме на хората как отглеждаме животните. В момента всичко е зелено, няма затворено или вързано животно. Видяха доилната зала и сеновала, където зареждаме сено за зимата, защото не винаги е май. Сега е моментът да съберем сеното и тръгваме по полето да косим, събираме и балираме", разказа Костов. Неговите двеста крави от породата Българско родопско говедо пасат на свобода по трите хиляди декара пасища около селото. Животните са по-дребни, с високомаслено мляко и се хранят само с трева и сено, без конвенционално зърно или промишлени добавки. Породата дава по-малко мляко, но според стопаните потребителите проявяват сериозен интерес към вкусовите му качества. Стопаните разказаха, че животните им нямат нужда от лечение с препарати, защото боледуват изключително рядко, а ражданията често се случват в горите край меандрите на река Ропотамо, която е съвсем близо до стопанството. 
Продукцията се реализира директно от фермата и на пазари в София и Пловдив. "Залагаме на директен контакт, без продуктите ни да минават през няколко ръце. Съвсем различно е, когато можеш да поговориш с потребителите, да чуеш мнението им и да им дадеш информация", обяснява Нели Кутева. Кооперирането обаче е трудно поради малкия мащаб. По думите на Костов малките ферми не могат да покрият изискванията на големите пазари за големи количества, тъй като годишното им производство се равнява на една тяхна заявка. Стопанинът алармира, че семейните стопанства в региона изчезват с бързо. "Пред очите ни се стопиха десетки ферми, които няма да се възстановят. На юг от Бургас, по Малкотърновския път и към морето, няма откъде да се вземе чаша мляко", каза той, посочвайки административната тежест и липсата на кадри като проблеми.
Фермата е създадена преди 14 години по проекта "За Балкана и хората" с подкрепата на Конфедерация Швейцария чрез Фонда за реформи, свързани с участието на гражданското общество, и оттогава се подпомага от "Биоселена". Стопаните инвестират и в технологии. Пред две години монтират соларни панели, а от няколко месеца имат и акумулатори, което ги прави почти енергийно независими. Техниката съчетава трактор от 1980 година, произведен в Карнобат, с нови машини, закупени чрез Държавен фонд "Земеделие".
Тенчо Христов, консултант към "Биоселена", посочи, че организацията съществува от 1996 година като проект на швейцарски институт и е сред факторите за развитието на биоземеделието у нас. По българо-швейцарската програма фондацията е подпомогнала технологично 25 - 30 стопанства и е създала две демонстрационни мандри. Дейността им е стимулирала и създаването на официален регистър на малките преработватели към Българската агенция по храните. Преди над десетилетие фондацията организира посещения на родни експерти в Швейцария, което води до облекчаване на законодателството за малките мандри у нас. Вместо мащабната документация от 300 -700 страници за големи предприятия, изискванията за малкия мащаб са свити до 20 - 30 страници с програми и дневници за преработка, които по думите на Христов защитават малките фермери при проверки.
Относно бъдещето Христов отбеляза, че държавните програми за млади фермери са трудни, включително заради проблемите с разпределението на земята след аграрната реформа. Той обаче остава оптимист заради засилващия се тренд към биохраненето. "Младите искат да правят био, да произвеждат здравословен продукт и да отглеждат животните хуманно. Биопроизводство не означава примитивно, а щадящо производство", коментира той. 
В рамките на инициативите на "Биоселена" в края на май във ферма "Нестинари" се проведе и Фермерско училище за ученици.