На 17 юли един мъж погреба половинката си, но няма време дори да изживее мъката от вечната раздяла, защото трябва да се бори за това да продължи да се грижи за децата си. Причината е, че двамата са живели без брак и бащата не е припознал децата при раждането им. Така по закон той не се води техен родител, а те по документи са сирачета с починала майка и неизвестен баща.
Драматичната история на Бориславка и Младен започва на 10 юли и се развива лавинообразно. Във втората сряда на месеца 34-годишната жена изкарала 4-часовия си работен ден в Долно Абланово. След това дори отишла при кметицата Людмила Сапунджиева да се подпише за отпускане на помощи.
„Тогава даже я попитах при кого е оставила децата си и не се ли притеснява да стоят сами“, връща се към злощастния ден Сапунджиева. А Бориславка й отвърнала, че те са големи и осмокласничката Йорданка се справяла с грижите за 9-годишния си брат Георги. Това бил и последният разговор между кметицата и младата жена.
„Пет минути да говориш с нея - през четирите ще ти разказва за децата си
толкова много им беше отдадена“, разказва за Бориславка кметицата на Долно Абланово.
Както всяка майка и домакиня младата жена се прибрала вкъщи и решила да сготви. Тръгнала да пали печката на твърдо гориво, но жарта не се разгорявала. „Тогава Бориславка помолила дъщеря си Йорданка да й подаде някаква хартия, с която да разпали огъня“, пресъздава историята Сапунджиева, която 13-годишното момиче разказало пред нея. Йорданка видяла стари вестници, които били поставени до прозореца, и се обърнала да ги вземе. И така не видяла момента, в който майка й лиснала бензин в печката. Чула обаче гръм и когато се обърнала, се изправила пред лумналия огън, който отнел живота на майка й. От лумналите пламъци пострадали и двете деца.
Два дни след инцидента Сапунджиева посещава обгорената жена в русенската болница.
Още тогава лекарите казват, че няма надежда, тъй като пострадалата има много сериозни вътрешни поражения особено в белия дроб. Въпреки тежкото състояние и малкия шанс Бориславка да се върне при децата си на село,
хората се надигат и отиват да даряват кръв
От Хотанца, където са родом и Младен, и Бориславка, отишли да помогнат 11 души, а от Долно Абланово - 6. Но и тази голяма подкрепа не помогнала - младата жена издъхнала на 16 юли, а ден по-късно е погребана в родната Хотанца. Аблановската кметица дори организира личен транспорт и качва в бус хора от селото, за да се сбогуват за последно с Бориславка. „Гошко не осъзнаваше особено какво се случва, но Данка го преживя по-тежко и плака много“, разказва Сапунджиева.
„И до днес съжаляват хората от селото за нещастието“, обяснява магазинерката Недка Маринова. Тя е една от благодетелките, които подава ръка на семейството веднага щом се преместили в Долно Абланово. „До 40-тия ден съм къпала Гошко“, разказва Недка. Макар да не е нито роднина, нито да има някаква връзка със семейството на Бориславка и Младен, жената казва, че „никога не пречи да помогнеш“. Затова още преди 15 години, когато двамата стъпват в Долно Абланово, тя им предоставя пристройка към старата си къща, която така и така никой не обитава. Там младите се настаняват и живеят до фаталния 10 юли.
Дори след смъртта на Бориславка Недка продължава да се грижи за нея и наследниците й. В магазинчето си жената и нейни познати са започнали
кампания за събиране на средства
„Ще ти дадем, ако трябва нещо да се плаща в болницата и за ремонт на къщата“, разказва Недка. Макар хората в селото да са малко и предимно пенсионери, не липсват големи сърца. Освен магазинчето дарителска акция са стартирали двата пенсионерски клуба в селцето, както и класната ръководителка на четвъртокласника Георги. Съучениците на момчето от Николово успели да съберат 40 лева и ги предоставили на баща му Младен. А членовете на пенсионерските клубове събират ненужна покъщнина, която да подарят на почерненото семейство.
„Като се започне от посуда през печки и завивки до гардероб, легла и тоалетка“, разказва кметицата Сапунджиева.
Всички тези помощи са предназначени за новото жилище на Младен и децата му
Което обаче е в доста окаяно състояние и далеч не прилича на дом. А за да се стегне, са необходими много средства. Мъжът вече година работи в „Свинекомплекс Николово“. След като започва всеки месец да получава заплата и се усеща финансово стабилен, той решава да тегли заем и да купи къща. Допреди това Младен е разчитал да го повикат да помага тук-там и да получава за труда си дребни суми или почерпки. Пробвал да работи в чужбина, но го излъгали, тъй като бил доста наивен и често попадал в капаните на недобросъвестни хора.
„Искаше да остави дом за децата си“, разказва Сапунджиева. Имотът обаче е необитаем от дълги години и се нуждае не от козметично освежаване, а от основен ремонт. Затова хора от Долно Абланово доброволно са започнали да помагат по стягането на къщата. Засега са премахнали старата мазилка в стаите и помещенията са и отвън, и отвътре на тухла. Бригадата доброволци работи и по прокарването на вода и ток. За измазването на стаите своята помощ са обещали работодателите на Младен от свинекомплекса, които ще му дадат хоросан. Кметицата обещава като се стигне до боядисването на стаите, вратите и прозорците да предостави безплатно боя от свое име. Жена от селото пък ще му подари старата си дограма, след като я подмени с нова. А
стягането на къщата или поне на някоя от четирите стаи в нея е задължително
тъй като, за да му поверят децата, социалните служби трябва да са сигурни, че той може да им създаде нормални условия на живот. Всъщност състоянието на къщата е болна тема на много хора в селото. Според тях мъжът е реагирал прибързано като я е купил и то на доста висока цена без да си дава сметка колко още пари ще му трябват за ремонт.
Всъщност сагата около това, че Младен е биологичен баща на Йорданка и Георги, а по закон не им е никакъв, се оказва една от най-тежките последици след смъртта на спътницата му Бориславка. Самата изгоряла жена е живяла в същото положение - по документи без баща. Проблемът идва от факта, че Младен и Бориславка нямат сключен брак, а след раждането мъжът не е припознал децата като свои. И Данка и Гошо в официалните регистри се водят с неизвестен баща. А след смъртта на майка си децата се оказват сираци.
„Много е притеснен да не му вземат децата“
обяснява кметицата на Долно Абланово. Всъщност малкият Гошко е настанен в спешен прием в Комплекса за социални услуги за деца и семейства. Там той може да остане за период от 1 месец. Гошко боледува от епилепсия, но все още не е минал на комисия, която да го освидетелства. Затова баща му възнамерява да направи това час по-скоро, за да може детето да получава допълнителни средства. Сестра му Йорданка пък все още се лекува от изгарянията в русенската болница. Момичето е пострадало по-тежко от брат си по време на фаталния инцидент и дори не може да движи едната си ръка. Тепърва й предстоят две операции на ръката и краката, които неминуемо ще бъдат последвани и от пластични интервенции. Плътно до нея в болницата са и баща й, който е в отпуска, и братчето й.
„Бащата е оценен с добър родителски капацитет от социалните работници“, каза пред „Утро“ директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане Татяна Дончева. Тя обясни, че за децата ще се работи за това те да останат при Младен, макар формално той да не им се води баща. Но тъй като така или иначе няма роднини на починалата Бориславка, които да искат да отгледат двете й деца, възможността те да останат при Младен нараства. Така по документи той ще може да ги отглежда като техен близък. Дончева бе категорична, че децата няма да бъдат настанени в домове за изоставени. Съществува вариант по съдебен път Младен да докаже, че е биологичен родител на Гошко и Данка. Това обаче отново е свързано с пари, които едва ли мъжът може да си позволи. Особено на този етап, когато първата му грижа е осигуряването на подслон за двете му деца.