Д-р Есен Мустафа е неврохирург с над 20 години професионален опит в диагностиката и лечението на заболявания на мозъка и гръбначния стълб. От около година е част от екипа на Отделението по неврохирургия на УМБАЛ „Медика Русе“, преглежда пациенти в ДКЦ-2. 
Д-р Мустафа завършва медицина в Медицински университет-Варна, а професионалният й път преминава през УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където придобива специалността си, и в УМБАЛ „Софиямед“, след което оглавява Неврохирургията в Сливен. Има специален интерес в невроонкологията, дегенеративните заболявания на гръбначния стълб и лечението на болката. Член е на Българското дружество по неврохирургия и Европейската асоциация по неврохирургия (EANS). Разговаряме с нея за неврологичните заболявания, които изискват хирургично лечение, и за съвременните минимално инвазивни методи, които се прилагат в УМБАЛ „Медика Русе“.

- Д-р Мустафа, в кои случаи се налага намесата на неврохирурга?
- Неврохирургията е широка специалност, обхваща всички заболявания на централната нервна система - главен и гръбначен мозък, на периферната нервна система и гръбначния стълб, които налагат оперативно лечение. Пациентът обикновено идва при нас след поставена диагноза и насочване от друг специалист. Най-честите заболявания, с които се сблъскваме, са дисковите хернии и спиналните стенози, мозъчните тумори, различните видове малформации, инфекциите на гръбнака и централната нервна система, както и травмите. Една част от изброените състояния се лекуват планово, други изискват спешна намеса. Най-често неврохирургът действа по спешност при тежки черепно-мозъчни травми с кръвоизливи. Туморите също могат да се превърнат в спешно състояние, когато обемът им води до повишаване на вътречерепното налягане, компресия на мозъчните структури и промяна в съзнанието на пациента. При заболяванията на гръбначния стълб спешни са всички състояния, водещи до неврологичен дефицит - например счупвания и размествания на прешлени след травма. При големите мозъчни кръвоизливи буквално важи правилото за „златния час“, а при гръбначно-мозъчните травми най-добри резултати се постигат, когато операцията се извърши до 6-ия час след увреждането. Ако нервните структури са компресирани дълго време, увреждането може да стане необратимо.
- Кога се налага гръбначна стабилизация?
- Най-често при травми. Тогава първо се извършва декомпресия - освобождаване на притиснатите нервни структури, а след това стабилизация на гръбначния стълб. Когато има счупване или разместване на прешлен, често са увредени и гръбначните стави и връзки, което води до нестабилност на гръбначния стълб. В такива случаи
пациентът не може да стои изправен, да седи или да се движи нормално
затова стабилизацията е задължителна. Тя се налага и при някои дегенеративни заболявания, например шийна дискова херния, тежка спинална стеноза в шийния, гръдно-поясния или поясния отдел на гръбначния стълб, спондилолистеза, както и при инфекциозно-възпалителни заболявания на гръбнака, какъвто е спондилодисцитът. Обобщено, при всички случаи на гръбначна нестабилност.
- Какво представлява спиналната стеноза?
- Това е дегенеративно заболяване, при което вследствие на калцификации и задебеляване на костни структури и връзки се стига до стесняване на гръбначно-мозъчния канал. Така нервните структури се притискат и се появяват симптоми като болки, слабост в краката, затруднено ходене, проблеми с движенията, а в по-тежките случаи и нарушения в контрола на тазовите резервоари.
Лечението е оперативно. Първо се извършва декомпресия - разширяване на стеснения канал чрез премахване на част от костните структури. След това обикновено се налага стабилизация с винтова система, защото премахването на костни елементи води до нестабилност. Съвременните импланти са изработени от биосъвместими материали, най-често медицински титан
Целта е пациентът да бъде изправен и раздвижен възможно най-бързо след операцията
- Има ли алтернатива на винтовата стабилизация?
- Когато говорим за истинска гръбначна нестабилност, реална алтернатива няма. Това е методът, който позволява гръбнакът да възстанови своята функция и да осигури стабилност.
- Какво представляват вертебропластиката и кифопластиката?
- Това са минимално инвазивни процедури, които се прилагат най-често при остеопоротични фрактури на прешлените. Остеопорозата вече е изключително разпространена, особено при жени след менопауза, но все по-често се среща и при мъже.
При това заболяване костната плътност намалява и дори при минимално натоварване може да се получи компресионна фрактура - например при повдигане на тежък предмет или рязко движение. Прешленът се сплесква, което причинява силна болка и сериозно затруднение в движенията.
При вертебропластиката в прешлена се въвежда специален костен цимент, който стабилизира счупването. При кифопластиката преди това се поставя балон, чрез който се опитваме частично да възстановим височината на прешлена, след което отново се поставя цимент.
И двете процедури се извършват
под рентгенов контрол, през кожата със специални игли /троакари/, без оперативен разрез
Възстановяването е много бързо - пациентът се изправя и започва да ходи почти веднага след интервенцията.
- Какви са симптомите при такъв тип фрактури?
- Основният симптом е болката - внезапна, остра и силна. Пациентът трудно се движи и често не може сам да се обслужва. При подобни симптоми трябва незабавно да се потърси медицинска помощ, за да се установи причината и да се предприеме адекватно лечение.
- Срещат ли се често възпалителни заболявания на гръбначния стълб?
- Възпалителните заболявания на гръбначния стълб са голяма група заболявания, но най-често неврохирургично лечение се налага при спондилодисцит. Честотата на това заболяване за България е 23.2% за 2014 г. При по-нови проучвания се вижда увеличаване на случаите до 7 на 100 000 население.
Спондилодисцитът е заболяване, при което инфекцията започва от междупрешленния диск и постепенно обхваща телата на прешлените. Ако не се лекува навреме, може да се стигне до остеомиелит на прешлените. Възпалителният процес води до разрушаване на междупрешленния диск, прилежащите повърхности на прешлените и връзките на гръбначния стълб, което често причинява гръбначна нестабилност. В началото гръбначният мозък обикновено не е засегнат, но с напредването на инфекцията може да се образува абсцес в гръбначния канал.
Симптомите често наподобяват други гръбначни заболявания - силна болка в гърба, която не се повлиява от обезболяващи
затруднено движение, понякога температура. Инфекцията достига до гръбнака по съседство от паравертебрални абсцеси или от инфекции на други вътрешни органи - най-често от бъбреците при пиелонефрит или при инфекции в малкия таз при жените, както и по кръвен път от друго огнище в тялото. 
Диагнозата се поставя чрез кръвни изследвания, скенер или ядрено-магнитен резонанс. Лечението започва с продължителна антибиотична терапия. Когато има абсцес, компресия на нервни структури или гръбначна нестабилност, се налага и оперативно лечение за евакуация на абсцеса, декомпресиране на нервните структури и винтова стабилизация при нестабилност.
- Дисковите хернии са много разпространени, и то при хора в активна възраст. Кога се налага оперативно лечение?
- Когато имаме голяма дискова херния с притискане на нервните структури и неврологична симптоматика. Освен силната болка, която се разпространява към крака, се появяват слабост, затруднено ходене -
пациентът не може да стъпва на пръсти или на пети. Това са признаци на пареза
В такива случаи операцията е задължителна. Моят съвет е операцията да се извърши навреме - преди да са настъпили трайни неврологични увреждания. Когато настъпят нарушения в уринирането, ситуацията става спешна. Тогава операцията трябва да се извърши в рамките на часове.
Съвременната хирургия е минимално инвазивна - работи се под микроскоп или ендоскопски, през малък разрез. Използват се специални инструменти, с които се премахва дисковата херния и се освобождават нервните структури. Пациентите се раздвижват още същия ден и не остават продължително на легло.
- Колко успешни са тези операции?
- В много висок процент. Това са едни от най-честите операции в неврохирургията и натрупаният опит е огромен. Разбира се, както при всяка хирургична намеса, съществуват и рискове.
- Какви усложнения могат да настъпят?
- Усложненията са сравнително редки, но са възможни, като например инфекции, утежняване на неврологичната симптоматика, ликвореи, които възникват най-често при по-стари или рецидивиращи хернии, където има сраствания и калцификати, които затрудняват операцията. Възможно е да се засегне дуралният сак и да се появи ликворея - изтичане на гръбначно-мозъчна течност. 
Затова предоперативната подготовка е изключително важна и в нашето отделение много държим на нея. Правим всички необходими изследвания и внимателна оценка на състоянието на пациента, за да избегнем рисковете по време на интервенцията.   
- Какви нови методи използвате в работата си?
- Съвременната неврохирургия все повече се насочва към минимално инвазивните методи. Един от тях е
криоаблацията - метод за обезболяване и лечение чрез ниски температури
Прилагаме я при дегенеративни заболявания на гръбначния стълб, фасетен синдром, начални дискови протрузии, по-леки стенози и болки, свързани с метастази в прешлените. Освен че намалява болката, криоаблацията може да има и лечебен ефект при метастази в гръбначния стълб, тъй като разрушава туморната тъкан.
Скоро ще разполагаме и с модерна апаратура за невронавигация, залагаме на ендоскопска хирургия и минимално инвазивни стабилизации. Това позволява по-малка оперативна травма, по-бързо възстановяване и по-кратък болничен престой.
- Каква е ролята на неврохирурга при инсултите?
- При масивните исхемични инсулти често се развива тежък мозъчен оток, който води до компресия и дислокация в мозъчните структури. В такива случаи извършваме декомпресивна краниотомия - премахва се част от черепната кост, за да се създаде пространство за отеклия мозък. Това е животоспасяваща процедура. Неврохирурзите оперират и хеморагичните инсулти, когато има мозъчен кръвоизлив.
Неврохирургията е специалност, в която се изискват бързи решения, прецизност и добра работа в екип. А най-важното за пациентите е да не отлагат прегледа при първите сериозни симптоми, защото в много случаи навременната намеса може да предотврати тежки и трайни увреждания.

Мартин ГЕОРГИЕВ