В условията на ускорена дигитализация и навлизане на изкуствения интелект развитието на умения и таланти се превръща в решаващ фактор за конкурентоспособността на икономиките. Тази тема събра представители на бизнес асоциации и компании от сектора на високите технологии, както и представители на експертната общност на кръгла маса, организирана от Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ). Участник в събитието бе и Андреас Шлайхер, директор „Образование и умения“ в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и един от водещите световни експерти по темите за образование и умения.

В рамките на дискусията Андреас Шлайхер, който ден по-рано беше удостоен с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, представи актуални изводи и данни от доклада "OECD Digital Education Outlook 2026", посветен на влиянието на генеративния изкуствен интелект върху образованието.

В този контекст беше отбелязано и нарастващото участие на България в инициативи на ОИСР, свързани с уменията и образованието. През 2028 г. страната ни ще бъде домакин на "OECD Skills Summit" – един от ключовите международни форуми по темите за уменията, развитието на таланти и бъдещето на труда.

Сред основните акценти в представените анализи беше ролята на генеративния изкуствен интелект (ИИ) в образованието и значението на базовите умения, функционалната грамотност и критичното мислене за бъдещата конкурентоспособност на икономиката. Беше подчертано, че ако всички 15-годишни ученици в България достигнат поне базово ниво на умения, дългосрочният икономически ефект за страната би могъл да надхвърли няколко пъти размера на настоящия брутен вътрешен продукт (БВП). 

Сред основните изводи в дискусията беше, че изкуственият интелект не може да компенсира липсата на базови умения и функционална грамотност, а напротив – прави нуждата от тях още по-важна. "ИИ може да подобрява изпълнението на задачи, но това не означава автоматично по-добро учене и по-добри умения. Ако младите хора не развиват силни базови умения, критично мислене и способност за самостоятелно учене, AI трудно би могъл самостоятелно да реши проблема с недостига на умения“, заяви Андреас Шлайхер.

По време на дискусията участниците обсъдиха още необходимостта от по-тясна връзка между образованието и реалните нужди на икономиката, модернизацията на професионалното образование, развитието на дигитални и практически умения, както и нуждата от дългосрочни политики за развитие, надграждане и преквалификация на работната сила.

От БРАИТ подчертаха, че развитието на уменията на младите хора трябва да се разглежда не само като образователен или социален въпрос, а като стратегически фактор за икономическото развитие и способността на България да привлича инвестиции и да развива високотехнологични индустрии.

В отговор на въпрос по време на дискусията Шлайхер, който е създателят на програмата към ОИСР за международно оценяване на ученици PISA, посочи, че университетите трябва да се адаптират към епохата на изкуствения интелект, ако искат да останат релевантни. По думите му, университетите имат голямо влияние в днешния свят. 

Университетите имат решаваща роля при акредитацията, съдържанието на учебния процес и квалификацията, посочи той.   

"Но в ерата на технологиите и изкуствения интелект няма причина тези три неща да бъдат свързани помежду си. Съдържанието вече е навсякъде. Можете да получите достъп до най-доброто образователно съдържание извън университетите", каза Шлайхер.

Според него в наши дни съществува въпросът защо студентите трябва да посещават лекции, за да научат нещо, след като могат да придобият знания по интерактивен начин благодарение на технологиите.

"Затова мисля, че университетите трябва да преоткрият сами себе си, ако искат да останат релевантни", каза той.

"Бъдещето на университетите не се състои в придобиването на начални квалификации, а в това да предоставят на хората подкрепа по време на техния образователен път“, каза той.

Според него обаче публичните политики обикновено възприемат посланията твърде късно и различни структури първо се сриват, преди да се променят. Поради това висшите учебни заведения имат нужда от подкрепа, за да направят преход към промени като по-гъвкави структури на квалификациите или въвеждането на микросертификати.

Шлайхер добави, че във всяко общество трябва да има институции, които да бъдат пазители на знанието, но има риск този статут да бъде загубен, ако промените във висшето образование не бъдат реализирани по правилния начин.

По време на презентацията си пред аудиторията Шлайхер заяви, че образователните системи трябва да преомислят връзката между изпълнение на задачи и самото обучение. Той даде пример, че изпитите за влизане в гимназии и университети в България са базирани изцяло на представянето относно дадени задачи, което не означава, че учениците реално придобиват някакви значителни умения, като според него фокусът трябва да бъде насочен към придобиването на умения.

"Ученето и изпълнението на задачи вече не са едно и също нещо", каза той.