Анализ за сигурността в Югоизточна Европа и ролята на България в отбранителната индустрия беше представен на форум в София
Икономика
| От: БТА
| 20 май 2026, 15:44
Васева посочи, че периодът на относително спокойствие в Югоизточна Европа е приключил след войната в Украйна, а сигурността отново е в центъра на европейската политика. По думите ѝ това не означава, че регионът е на прага на война, а че държавите трябва да бъдат „по-подготвени, по-свързани и по-устойчиви“.
Тя отбеляза, че според анализа отбраната вече не се разглежда само като разход, а като икономически и стратегически двигател. „Виждаме промяната от пасивна сигурност към активна подготовка“, каза Васева. По думите ѝ членството в НАТО и ЕС остава ключово, но всяка държава трябва да развива собствен капацитет – армия, инфраструктура, индустрия, технологии и устойчивост.
В анализа са разгледани Гърция, Румъния, България и Сърбия като ключови държави за сигурността в региона. Според представените данни Гърция остава водеща военна сила в Югоизточна Европа заради стратегическото си разположение и значението на флота и авиацията. Румъния е определена като логистически център на НАТО в региона и най-големият бенефициент по SAFE механизма с близо 16,7 млрд. евро.
По отношение на България Васева подчерта ролята на страната ни като индустриален център за производство на оръжия и боеприпаси. Тя посочи, че войната в Украйна е показала колко важни са производственият капацитет и веригите на доставки. „Европейската сигурност вече не зависи само от това, кой има техника, а кой може да произвежда, поддържа и доставя“, каза тя.
Според анализа инфраструктурата също се превръща във фактор за сигурност. Васева посочи, че пътища, железници, пристанища и мостове вече имат и отбранителна функция, тъй като трябва да позволяват бързо придвижване на техника, войски и ресурси. Тя отбеляза, че България е естествен коридор между гръцките пристанища, Румъния и Черно море, което прави транспортната инфраструктура стратегически важна за източния фланг на НАТО.
Сред ключовите елементи на новата среда за сигурност са още енергийната независимост и дигиталната готовност. Васева посочи, че LNG терминалите, газовите връзки и електропреносните мрежи вече се разглеждат като част от сигурността. По думите ѝ киберсигурността, защитените комуникационни мрежи и екипите за реакция при киберинциденти стават съществена част от модерната отбранителна готовност.
Тя представи и данни за развитието на отбранителната индустрия в региона. Според анализа, докато приходите на най-големите компании в Югоизточна Европа отбелязват спад от 3,2 процента, водещите отбранителни компании регистрират над 30 процента годишен ръст през 2024 г. Васева посочи, че това не трябва да се разглежда като „войната създава бизнес“, а като реакция на новата среда за сигурност и необходимостта Европа да увеличи производствения си капацитет.
По думите ѝ България има важна роля в отбранителната индустрия на региона, особено в производството на оръжия и боеприпаси. Тя даде пример с увеличените приходи на компанията "Арсенал" в периода 2021–2024 г., които според нея показват, че българската отбранителна индустрия „не е част от миналото, а активен сектор в настоящата европейска отбранителна среда“.
В презентацията беше отделено внимание и на технологичната трансформация на отбраната. Васева отбеляза, че войната в Украйна е показала, че дроновете вече са реална част от модерната отбрана, а не нишова технология. Тя открои още значението на изкуствения интелект, автономните системи, киберсигурността, сателитните технологии и C4I системите за командване и координация.
