След епидемията от фалшиво положителни тестове за наркотици, която покрай заслуженото свалянето от волана на виновни водачи обърква напълно живота и на много невинни, се задава нов подобен проблем. Този път става дума за санкции за управление на автомобили със служебно прекратена регистрация заради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Две съдебни решения по темата от последните дни - на Районния съд и на Административния съд в Русе - показват все по-категоричната позиция на магистратите, че държавата не може да наказва водачи, ако те не са били реално уведомени, че автомобилът е дерегистриран, или ако нарушението вече е било отстранено преди налагането на принудителната мярка.               
И в двата случая става дума за обичайни пътни проверки, при които полицаи установяват, че автомобилите са със служебно прекратена регистрация поради липса на валидна „Гражданска отговорност“. Следват стандартните действия на полицията - съставяне на актове, издаване на наказателни постановления и прилагане на принудителни административни мерки. Но в съдебната зала картината се оказва далеч по-сложна.
Първият случай стига до Административния съд. Водачът е спрян за проверка на 8 март т.г. в Русе, докато управлява собствения си автомобил „Мицубиши“. Проверяващите установяват, че регистрацията на колата е служебно прекратена няколко дни по-рано заради липса на валидна застраховка. Съставен е акт, а ден по-късно началникът на Второ районно управление издава заповед за временно отнемане на шофьорската книжка до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца.
Още в деня на проверката обаче собственикът сключва нова „Гражданска отговорност“, а регистрацията на автомобила е служебно възстановена същия ден. Именно това се оказва решаващо за съда.
Наказаният водач твърди, че не е бил уведомен за прекратената регистрация и че към момента на издаване на заповедта вече е имало валидна застраховка и възстановена регистрация. От полицията защитават заповедта като законосъобразна и настояват, че нарушението е било установено при проверката.
Съдът обаче приема, че мярката е издадена в противоречие със закона. В решението си магистратите подробно анализират връзката между Закона за движение по пътищата и Кодекса за застраховането. Според съда, макар след законодателните промени през 2025 г. да е отпаднало изричното задължение Пътна полиция да уведомява собствениците за прекратената регистрация, Информационният център към Гаранционния фонд продължава да има задължение да изпрати предупреждение и да даде срок за реакция. А доказателства, че такова уведомление изобщо да е достигнало до водача, няма. Освен това към датата на издаване на заповедта регистрацията вече е била възстановена. Според магистратите принудителната мярка има за цел да преустанови нарушение, а не да наказва. След като нарушението вече е било отстранено, отнемането на книжката губи превантивния си смисъл и придобива чисто санкционен характер, което законът не допуска. Заповедта е отменена, а Областната дирекция на МВР е осъдена да плати разноските по делото.
Вторият случай, разгледан от Районния съд, засяга сходна ситуация, но вече в рамките на административнонаказателно производство. Шофьор е спрян през октомври 2025 г. на булевард „Липник“, докато управлява „Сузуки Гранд Витара“, собственост на друго лице. Проверка показва, че регистрацията на автомобила е прекратена още през декември 2024 г. заради липса на „Гражданска отговорност“. Следва наказателно постановление - глоба от 500 лева и шестмесечно лишаване от право да управлява автомобил.
Защитата на водача изгражда тезата си върху липсата на вина. Според адвоката му шофьорът не е знаел, че автомобилът е дерегистриран, а и обективно не е имал как да провери това. Автомобилът бил с регистрационни табели, с валидни документи и нищо не подсказвало за служебно прекратената регистрация.
От МВР настояват, че самият факт на управление на автомобил с прекратена регистрация е достатъчен за налагане на санкцията.
Районният съд обаче застава на различна позиция. В решението си съдът приема, че от обективна страна нарушението действително е било налице - автомобилът е бил с прекратена регистрация. Но за да има административно нарушение, е необходима и вина.
Именно тук съдът прави най-съществения си извод. Магистратите подчертават, че прекратяването на регистрацията не настъпва автоматично „по силата на закона“, а след действия на администрацията и обмен на информация между институциите. Затова знанието, че липсата на застраховка може да доведе до дерегистрация, не означава автоматично знание, че такава дерегистрация вече е настъпила.
Съдът отбелязва още, че по делото няма доказателства собственикът на автомобила да е бил реално уведомен. Изпратеното писмо от Пътна полиция е върнато като непотърсено. Още по-малко е доказано, че водачът, който дори не е собственик на автомобила, е знаел за служебното прекратяване.
В решението си съдът се позовава и на тълкувателната практика на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, според която липсата на уведомяване има пряко значение за субективната страна на нарушението. На тази основа наказателното постановление е отменено изцяло.
Двата съдебни акта очертават все по-ясна линия в практиката на русенските съдилища. Макар законът да позволява служебно прекратяване на регистрацията при липса на „Гражданска отговорност“, съдът поставя акцент върху нещо различно - държавата трябва да докаже, че гражданинът е бил поставен в реална възможност да узнае за това. В противен случай санкцията се оказва несъвместима с принципите на административното наказване.
Така постепенно се оформя тенденция, при която съдилищата отказват да приемат, че всеки водач автоматично носи вина само защото автомобилът е фигурирал в системата като дерегистриран. Особено когато регистрацията е възстановена веднага след проверката или когато липсват доказателства за надлежно уведомяване, магистратите все по-често приемат, че санкцията губи правното си основание.