Това е Рижко. Онзи, сивият, е Румънеца - той е и най-чевръст, само дебне да отворя вратата и веднага е готов да се шмугне вътре. Ето я Шаренка, а Чернушко някъде се е запилял - сигурно е излязъл на разходка - пролет е, сезонът на дългите котешки разходки...
Надежда Руменин някак делово представя четирите котета, насядали на слънце до стълбите на къщата й. Приказната фея на русенския балет се усмихва и внимателно отмества единия от котараците. Усмивката й издава нещо неуловимо прекрасно - едновременно земно и вълшебно, и се опитвам да се сетя какво точно ми напомня. Малко по-късно ще разбера - това е онази стаена светлина, която струи от платната на Владимир Димитров-Майстора. Неуловимият аромат на неповторимите ябълки и слънчеви градини на Майстора, сред които е преминало детството на Надя Руменин - защото там е прекарвала детските си лета, в селото на бащиния род, Шишковци /с ударение върху О/, където художникът е рисувал своите български икони. Когато баща ми и сестра му, моята леля, са били 16-17-годишни, Майстора ги е рисувал, казва Надя Руменин.
Семейството живее в София, където Надя първо е записана във френска забавачница, после в Alliance Francaise. Баща й Крум Руменин е офицер, завършил е Военното училище. С майката Райна се запознава във Видин, където служи. Първо я видял на снимка и я харесал, а едва след това се запознали. Във Военното училище бъдещите офицери изучавали не само стратегии и тактики за водене на бой и оръжия, но учели италиански, танци и други умения, които са ги правели истински представителен елит в обществото. Впрочем, офицерът Крум Руменин е един от българите, които пренасят олимпийския огън за игрите през 1936 година - тогава той е служел на границата с Гърция в Марино поле.
В София семейството често ходело на театър, на опера, вземали и децата - Надя и брат й, така че
първото посвещаване в тайнството на сцената
бъдещата прима балерина получила още като дете. Затова когато в трети клас в училище момичетата разбрали, че ще има прием в Държавното балетно училище, Надя и нейни приятелки без колебание се явили на изпита. Така 9-годишна тя става ученичка във втория випуск на Балетното училище, основано година преди това от големия руски балетен педагог Владимир Белий. Там тя е в един клас заедно с именитата българска хореографка Маргарита Арнаудова.
Училището беше на последния етаж в сградата на Операта, влизаше се откъм Раковска, спомня си Надя Руменин и продължава: „Имаше три големи балетни зали, стол за учениците, имахме си майстор за обувките, шивачка. И възпитателка - нейната роля беше особено важна, тя се грижеше за всичко, което трябваше да стане част от нашето поведение на бъдещи артисти“.
Когато класът на бележитата хореографка Нина Кираджиева завършва, отзивите за випускния концерт гласят: „Маргарита Арнаудова и Надя Руменин са свежи дарования с много възможности за в бъдеще“. След едногодишен стаж в Софийската опера през 1960 година 8-9 момичета от първия, втория и третия випуски на Балетното училище са изпратени в Русе по разпределение. Дотогава бях виждала този град само на снимки, но не предполагах, че ще дойда тук, казва Надя Руменин.
Когато пристига, тя е едва на 19. Настаняват ги по три в стая на най-горния етаж в сградата, където е тогавашното кино „Максим Горки“. „Там се научих да пуша - дотогава не бях палила цигара и бързах да отворя прозореца, защото не можех да дишам. А през зимата стаята веднага изстиваше. И те все ми викаха: „Надеждо, затваряй прозореца!“ После смениха тактиката: „Я запали и ти...“ И така се започна“, връща се назад балерината. И си спомня
колко сърдечно момичетата са били посрещнати в русенската трупа
„Учеха ни как да се държим на сцената, как да се гримираме. Направо ни бяха взели под крилото си и се чувствахме добре“.
Първата роля на Надя Руменин е на Принцесата в „Лешникотрошачката“ /балетмайсторът Асен Манолов разделил ролята на Маша на две/. С тази постановка русенският балет се представя през 1962-ра на национален преглед в София, където предизвиква адмирации. Следват ролите първо на Белия, след това и на Черния лебед в „Лебедово езеро“ - мечтата на всяка балерина. И през ноември 1962 г. Руменин танцува и двата лебеда. „Публиката беше невероятна - лекари, юристи си имаха „свои“ места, идваха не на един спектакъл, а по два, три, четири пъти - защото имаха потребност и им доставяше удоволствие да станат част от чудото на изкуството, макар и от залата“, казва тя.
От 1965-а Надя Руменин е прима балерина на Русенската опера. Пепи Луканов, който е солист в трупата, заминава да учи в Москва, но се връща в Русе, за да прави с колегите си своите миниатюри за изпитите. Маргарита Арнаудова, която също учи в Русия, именно в Русе поставя „Пепеляшка“ и „Дон Жуан“, в които централните партии танцува Надя Руменин - в „Пепеляшка“ с Тошко Тодоров, в „Дон Жуан“ - със Стоян Георгиев. Стоян беше невероятен колега и приятел, казва Надя. И си спомня как в „Аранхуес“ по музика на Хоакин Родриго пред ученическа публика при една от нейните балетни фигури в залата се понася кикот от залата. „Причерня ми. Реших: „Довършвам и излизам от сцената!“. В този момент усетих зад гърба си Стоян, който ми прошепна във врата: „Не си го и помисляй! Оставаш! Продължаваме!“. Винаги съм усещала подкрепа и приятелство и от Стоян, и от Надя Абаджиева...“.
Любимите й роли са Жизел и Нестинарката
в едноименните балети. В тях има повече драматургия, докато лирическите герои са някак еднопланови, там в повечето случаи всичко е ясно, казва Надя Руменин. Трудно би могла да изброи всички свои роли - била е Черната кралица в „Лешникотрошачката“ /роля, оценена високо и наградена на национален преглед на оперното и балетното творчество в Стара Загора/, Евридика в „Орфей и Евридика“, Катето в „Панаир в София“, пресъздавала е страсти, романтика, феерия, драми в „Хайдушка песен“, „Любовна магия“ на Де Файя, „Франческа да Римини“, „Целувката на феята“. Нейните главни партии в „Лебедово езеро“ на Чайковски, „Пепеляшка“ от Прокофиев, „Дон Жуан“ от Губаренко, „Пер Гинт“ от Григ, „Зле опазеното момиче“ от Херолд, „Кармен“ от Бизе, „Шехеразада“ са в златните страници на историята на русенския балет.
Едно от паметните преживявания за Надя Руменин е 6-месечният стаж в тогавашния Ленинград - град, в който изкуството диша от всяко кътче /и който тя обича да сравнява с Русе!/. През зимата на 1968/1969 година разучава адажиа, вариации в северната столица на съветска тогава Русия. Всяка вечер бях на спектакъл - ако не в Малий театър, то в Кировския, спомня си Надя. От ноември до май тя попива излъчването на града, в който всяка пресечка, всеки площад, всяка колона са свързани с музика, театър, литература и десетки имена, превърнали се в единица мярка за култура и духовност. И при все това си спомням и дребни наглед детайли - например, как, зъзнейки на ледения студ, тичах да си купя български вестник /продаваха ги на павилиони в центъра на града/, а като вземех вестника, го изчитах от първата до последната буква, засмива се балерината. Малко преди да си тръгне от Ленинград, мъжът й идва на гости. Останаха ми чудесни спомени и приятелства с руснаци - огромни души са те, казва Руменин.
По това време тя вече седма година е Руменин-Иванова. Запознава се с мъжа си, кюстендилеца Любомир Иванов, в бара в „Дунав“. Историята сякаш обича да се шегува и да се повтаря по причудливи начини. „Обикновено на заплата ние от балета ходехме в този бар. После научих, че Любо ме бил виждал на снимка и казал на приятелите си:
За това момиче ще се оженя
Впрочем, по-късно се оказа, че неговата майка и моят баща са се познавали от Кюстендил. Запознахме се и той заедно с неговия приятел, също Любо, тръгнаха да ме изпращат - заминавах за София, където следвах задочно френска филология. Изпратиха ме до гарата, после се качиха във влака с мен до София, а след това стигнахме и до Шишковци... Запознахме се през юни, а през декември вече бяхме женени. По това време той следваше във ВИММЕСС, помня, че един изпит по физика хич не му се даваше. Паднал му се въпрос, който не бил прочел и го скъсали. Вече бяхме заедно, когато той се готвеше за поправката и реши да не чете „фаталния“ въпрос. Не щеш ли, паднал му се отново той. И резултатът беше нова двойка. Когато седна да чете за втората поправка, му казах: „Прочети го този проклет въпрос най-сетне“. Но той беше убеден, че няма как съдбата да му погоди чак такъв номер. А точно така и стана. Като видял билета, той се изтюхкал пред професора: „Ех, де да бях послушал жена си!“. Това очевидно трогнало преподавателя и той снизходително поставил на мъжа ми тройка!“, разказва Надя.
Времето и съдбата неумолимо следват своята пътека, като прибавят едно, а отнемат друго. След като през 1991 година приключва кариерата си на прима балерина, тя е репетитор и педагог, от първия випуск преподава на балетните паралелки в Националното училище по изкуствата - до миналата година, когато се оттегля от преподавателската работа, за да се грижи за 98-годишната си майка. Обичам да се занимавам с деца, но мама има нужда от мен, с нея всеки ден решаваме кръстословици, тя много обича, казва Надя. Дъщерята Антония е в София, преподавател по музика в училище. А синът Александър е още по-далече - от пет години живее в австрийския град Линц заедно със семейството си. Единият внук на Надя Руменин, 23-годишният Людмил, следва и работи, а 13-годишният Алекс е ученик. Разстоянията обаче не са никаква пречка за Надя да се чува всеки ден с децата и внуците - нали затова са всичките съвременни удобства, наречени фейсбук, скайп, интернет. Людмил й е подарил компютър, а Алекс я похвалил пред приятелчетата си в училище. Едното от момчетата казало, че неговата баба плете страхотни пуловери. Друго пък се изпъчило, че неговата баба правела страшни баници. Тогава Алекс гордо обявил: „А моята баба и пуловери плете, и баници прави, а и с интернет е на „ти“!“. И сразил „конкуренцията“.