Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева оцени високо плавното присъединяване на България към еврозоната, както и политиката й в отговор на енергийната криза, последвала войната в Близкия изток. В интервю за БТА след пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон тя очерта и последиците за Европа, и възможните промени в моделите на световната икономика в резултат от конфликта.  "Нека първо да си кажем честито и браво за влизането в еврозоната! Преди влизането в еврозоната имаше много гласове, които смятаха, че това ще бъде негативен шок за нашата икономика. Това, което аз виждам, е – и за това могат да се гордеят българските граждани, българският бизнес, централната банка и правителството – че много плавно и спокойно, без стресове, България стана част от еврозоната", каза Георгиева.   Вече се наблюдава положителен ефект от присъединяването на България към валутния съюз, изразяващ се в нарасналата привлекателност на страната ни, и следващата цел трябва да бъде превръщането на тази привлекателност в реални инвестиции, посочи управляващият директор на МВФ. По думите й е налице много добра възможност България да се възползва от влизането си в еврозоната, за да излъчи сигнал за надеждност.   "Виждам също, че се оценява колко е важно средствата от ЕС да постъпват редовно и да се използват за повишаване на стандарта на българските граждани", каза управляващият директор на МВФ, изразявайки увереност в способността на България да използва европейските средства като реален стимул за развитие и препоръчвайки "да се върви по този път".   Страната ни предприема и правилните целенасочени мерки в настоящите условия на енергиен шок, подпомагайки гражданите и компаниите, които имат нужда, като се наблюдава и осъзнаване на необходимостта бюджетните приоритети да се пренасочат от краткосрочни към средно- и дългосрочни, каза Георгиева.    "В България има и нещо, което липсва в някои други страни – българинът умее да спестява и е много важно спестяванията ни да работят за нас и икономиката ни", посочи тя.    Поради това е важно Европейският съюз да постигне целта си за създаване на съюз на спестяванията и инвестициите, но и в самата България да има привлекателен и добре работещ капиталов пазар, препоръча Георгиева. По думите й трябва да се търсят стимули българските спестявания да работят за България, като страната ни същевременно привлича и средства отвън – от Европа и други части на света.    Според оценката на ръководителката на МВФ България в момента се намира в много добра позиция, но може да бъде направено повече, за да постигне напредък, възползвайки се от склонността на българите към предприемачество и иновации, добър пример за което е постигнатото в ИТ сектора.   "Оптимист съм, защото Европа като цяло и България в частност разполагат с изключително висок човешки капацитет, както и с потенциала да превърнат спестяванията в инвестиции, който все още не е използван докрай", каза тя.    Предизвикателствата пред Европа   За света кризата в Близкия изток доведе до огромен шок – световната икономика загуби около 20 процента от петрола и газа, на които разчиташе, а такъв дисбаланс между предлагане и търсене неизбежно оказва възходящ натиск на цените, посочи Георгиева.    За европейската икономика непосредственото въздействие на кризата се изразява в резкия скок на цените на горивата и препоръката на управляващия директор на МВФ е да бъде направен опит да се ограничи търсенето, за да се намали размерът на дисбаланса.   За това, по думите й, могат да помогнат мерки за спестяване на енергия, които биха могли да допринесат за облекчаване на ситуацията.   Друго, което може да се направи, е да се омекоти ударът върху най-уязвимата част от населението. Това, което трябва да се избягва, са мерки, от които да се възползват всички – и бедни, и богати. "България е добър пример в това отношение, защото въведе мерки, помагащи на хората, които наистина имат нужда от тази помощ", подчерта Георгиева.    Ако мерките, които се предприемат, увеличават търсенето, когато предлагането е свито, това ще е като да се сипва масло в огъня – той само би станал по-голям, т.е. инфлационният процес ще се засили, предупреди ръководителката на МВФ.    Това е друг въпрос, който Европа трябва да следи внимателно – дали ще възникне инфлационен натиск, който да принуди Европейската централна банка и централните банки на страните извън зоната да се намесят, като повишат лихвите. "Това е нежелателно, тъй като знаем, че когато лихвите са високи, икономическият растеж се забавя", предупреди Георгиева.    Трети фактор, спрямо който трябва да се проявява бдителност, е появата на риск от финансовата нестабилност. В това отношение Европа е в добра позиция – банковият сектор е много стабилен, политиките в отделните страни са координирани, те са внимателни, сочат оценките на МВФ.   "Същевременно Европа трябва да напомни на всички европейци, че най-надеждният път, когато има кризи някъде другаде по света, когато има шокове, които ние не можем да елиминираме, е да увеличим собствената си конкурентоспособност, да завършим единния пазар", каза ръководителката на Фонда.  Докладите, представени от Марио Драги и Енрико Лета през 2024 г., указват пътя за действие, а МВФ е направил анализ на всички мерки за увеличаване на конкурентоспособността в Европа и е извел четири, които са абсолютно необходими за икономическата сила на Европа в бъдеще, отбеляза Георгиева.    На първо място, това е "28-ият режим" – нова правна рамка, която трябва да позволи на компаниите да работят по единен набор от правила в целия ЕС. На второ място – интегрирането на капиталовия пазар, наричан още пазар на спестяванията и инвестициите. Трето – да се осигури работната сила да може да се движи свободно, заедно със своята квалификация. И четвърто – интеграция на енергийните системи, чиято значимост бе демонстрирана от настоящата криза.    Управляващият директор даде пример за ефектите, които могат да бъдат постигнати чрез такива реформи, посочвайки за сравнение характеристиките на икономиката на САЩ.    Икономиката на САЩ е единствената голяма икономика, в която производителността на труда нараства с по-бърз темп от икономическия растеж. Европа изостава от гледна точка на производителността на труда и за това има три причини. Първата е липсата на капиталов пазар, който да е достатъчно дълбок и ликвиден, готов да поема по-голям риск. Заради недостатъчния пазар в Европа например 300 млрд. евро от парите на европейските вложители се прехвърлят в САЩ и работят за американската икономика, посочи Георгиева.    Втората причина е по-голямата иновативност в икономиката, създаването на предприятия, които да се превръщат в източник на стоки и услуги. Третата – в Америка не е срамно да започнеш бизнес и да се провалиш. Когато е трудно да излезеш от един бизнес, ако фалираш, и след това да се върнеш отново, с друга инициатива, това намалява предприемаческата активност, допълни тя.  Понякога промените, които са най-важни, не струват нищо. Когато има регулация, въведена в миналото по причина, която вече не е актуална, тя трябва да бъде отменена. "Ако искаме нашите пари да работят за нас, трябва да "изчистим" икономиката си", препоръча управляващият директор на МВФ.     Светът след кризата    Вярвам, че всяка криза води до промени и някои от тези промени са изключително положителни, каза Георгиева на фона на продължаваща несигурност около конфликта и надеждите, че примирието ще се превърне в траен мир.    Според нейната оценка настоящата криза може да стимулира развитието на три процеса. На първо място – възобновяване на интереса към мерки за енергийна ефективност и диверсификация на енергийните ресурси. Наблюдава се, че енергийната интензивност на световната икономика намалява и когато има кризисен импулс, този процес се ускорява, посочи ръководителката на МВФ.    На второ място, очаква се засилване на вниманието към темата за енергийната сигурност, особено в страни, които са зависими от вноса на енергийни суровини.   В рамките на седмицата, през която се проведоха пролетните срещи на МВФ и Световната банка, една от разглежданите теми беше как изглежда светът, ако го разделим на вносители и износители, както и с какви ресурси разполагат вносителите да защитят своите граждани и бизнеси. Голямото мнозинство от страните по света са вносители – 80 процента спрямо 20 процента износители. Между самите вносители също има големи различния – между тези, които имат буфери и възможност да поемат шок, и тези, които нямат, отбеляза тя.    На този фон третата очаквана промяна е да се отделя повече внимание как по време на положително развитие на икономиката могат да се създават ресурси, които да служат за омекотяване на следващия удар.    "През последните години преживяхме ковид, войната в Украйна и последиците за световната и регионалната икономика, след това – инфлационен процес, който доведе до повишаване на лихвите, а после – търговска война. Всеки един от тези шокове ни напомни, че светът се е променил. Той е не само многополюсен, но и много по-податлив на подобни външни шокове. Как можем да се адаптираме към този свят, изпълнен с външни шокове? Отделните страни не могат да повлияят на външните шокове, но могат да изградят по-силна система за защита", каза Георгиева.    Тя подчерта, че основната задача на МВФ е да помогне на членуващите в него 191 страни да се ориентират в тези условия и да засилят собствените си възможности да се защитават по време на шокове, както и да работят по-интензивно за регионални и междурегионални връзки и контакти.    Търговските проблеми, възникнали миналата година (заради митата, обявени от правителството на САЩ - бел. ред.), по думите й са довели до по-голям интерес към двустранни и многостранни търговски споразумения. Европа например е положила усилия в тази посока, постигайки успехи, които дълги години са изглеждали невъзможни.    Очаква се тепърва да се наблюдава по-голяма динамика във взаимоотношенията между страни и групи страни, по-голямо внимание към изграждането на здрава основа, благодарение на която те да могат да защитят своите граждани и компании.   Фондът играе значителна роля в тази посока и по думите на Георгиева по време на срещите във Вашингтон силно впечатление е направил напредъкът, постигнат в областта на паричната политика. Страни с развиващи се икономики и пазари вече са изградили солидна защита на паричната си политика – независими централни банки, политика, която поставя стабилността на цените като национален приоритет и постига тази цел. "Това е нещо, което преди 15-20 години нямаше да се случи", допълни ръководителката на МВФ.  Тя изрази надежда същата стабилност да бъде постигната и в областта на фискалната политика, където все още има по-силно многообразие и не всички страни са в достатъчно силна позиция.   След тази поредица от шокове, включително шока от войната в Близкия изток, се очаква и да бъде осъзнато, че когато страните имат динамична икономика, с висока производителност на труда и висок растеж, те са в по-добра позиция да се справят с каквито и да е проблеми, допълни Георгиева.  
"Голямата ни тема трябва да бъде как да строим здрави основи, да постигнем динамика и висока производителност на труда, висок растеж, за да можем да се справяме с предизвикателствата на бъдещето", подчерта тя.