Екотуризмът ни дава възможност да превърнем природното богатство в двигател на икономиката, която създава зелени работни места, подкрепя общностите и същевременно опазва природата. Това каза преподавателят в Лесотехническия университет (ЛТУ) доц. д-р Христина Банчева-Преславска на конференцията „Туризъм. Природа. Иновации“. Събитието се провежда в ЛТУ в София, а БТА е медиен партньор.
Според Банчева защитените природни територии се открояват като стратегически ресурс, а екотуризмът - като най-перспективния подход за тяхното устойчиво управление. Тя подчерта, че екотуризмът не е само пътуване сред природата, а се основава на няколко принципа - минимално въздействие върху околната среда, повишаване на екологичната култура и осведоменост на посетителите, принос за опазването на природата, на местните традиции и култура, активно участие на местната общност в туристическите дейности. Точно тук е ролята на защитените природни територии, защото те съхраняват природния потенциал на страната ни за развитието на екотуризма, защитават най-ценните екосистеми, най-ценните растителни и животински видове, забележителни ландшафти, значими не само на национално, но на международно ниво, заяви Банчева. Като пример тя даде резервата „Сребърна“, Национален парк „Пирин“, Национален парк „Централен Балкан“.
В мрежата от защитените територии България разполага с още много подобни примери - 3 национални и 11 природни парка, над 360 природни забележителности, над 600 защитени местности, част от които също с международно признание, посочи Банчева. По думите ѝ те предоставят отлични условия за разработване на специализирани форми на туризма - от наблюдение на уникални видове и впечатляващи пейзажи, до интерпретация на природата и преживявания, свързани с местните традиции и култура. Това създава възможности за алтернативни туристически продукти в уязвими региони на страната, подчерта Банчева.
Тя каза, че на международно ниво, освен че позиционират България като атрактивна зелена дестинация за природен туризъм, защитените територии са част от глобалните усилия за опазване на биоразнообразието и устойчивото развитие.
Според преподавателя в ЛТУ най-важният принос на екотуризма е, че създава заетост, генерира работни места, които са устойчиви, тясно свързани с местната общност и са с висока добавена стойност. Това са позиции като водачи, експерти по интерпретация на природата, предприемачи от малкия бизнес, местни производители и много други.
По думите на Банчева този потенциал изисква целенасочени усилия - необходима е ясна държавна политика, която интегрира опазването на природата с развитието на туризма. Необходимо е партньорство между държавни, обществени, научни институции, бизнеса, неправителствения сектор и не на последно място, необходими са инвестиции в образование и обучение, защото качественият екотуризъм започва с добре подготвени хора, заяви тя.
В тази връзка в Лесотехническия университет са заложили посочените принципи в учебната програма по екотуризъм на специалност „Алтернативен туризъм“, която беше представена от преподавателя в ЛТУ проф. д-р Златка Григорова. По думите ѝ специалността дава възможност за превръщане на туризма от масов в туризъм на преживяванията, от ресурс, който се използва интензивно, в устойчив туризъм и кръгова икономика, от стандартен в персонален туризъм. Алтернативният туризъм е бъдещето, заяви Григорова. 
Ръководителят на катедра „Алтернативен туризъм“ в ЛТУ доц. д-р Николай Нейков изрази мнение, че е необходимо в съвременния свят да се обогати понятието за екотуризма, за устойчивия туризъм и да се въведе понятие „природно-базиран туризъм“. Според него предизвикателствата пред туризма могат да бъдат решени само с иновации. Обогатените потребности изискват развитието на туристическия продукт - трябва да въведем нови хибридни продукти в природно-базирания туризъм, а именно да комбинираме различни форми на туризъм с такива, които добавят повече стойност в нови направления, обясни Нейков. По думите му тези направления са активното участие на туриста в интерпретирането, възприемането, опазването и възстановяването на природните екосистеми.
По думите на Нейков голям потенциал съществува в развитието на традиционни форми като ловния туризъм в добавянето на фото лов и наблюдение на пътища на животни и тяхното изучаване.
Деканът на факултет „Горско стопанство“ в ЛТУ доц. д-р Стоян Стоянов посочи, че туризмът за наблюдение на птици расте с двуцифрени проценти годишно в Европа и България има всичко необходимо – видовете, местата, маршрутите, липсва само брандирането. Освен това ловният туристически продукт на страната ни е сред най-добрите в Европа. Ловът е преживяване, затова и плащат ловците, като така стимулират икономиката, каза Стоянов. Той отбеляза, че в последните години ловът е възприеман до известна степен противоречиво, но когато става дума за съвременния лов – той е устойчив, стимулира опазването на видовете и е начин за регулиране на популациите, допринася за тяхната жизнеспособност.