Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

В началото на май 1980 година - месецa на пищната пролет и преливащите от родителска гордост и младежки оптимизъм абитуриентски балове, едно зверство сковава от страх Русе, макар че е разплетено за часове. 17-годишен ученик е убит по особено жесток и мъчителен начин - наръган е 18 пъти с нож и издъхва на място.
Кървавата трагедия започва след скандал на автобусната спирка
която тогава с намира на гърба на сегашния хотел „Кристал“. Половин час преди полунощ петима пияни цигани излизат след гуляй от механа „Странджата“ и се отправят към спирката, за да вземат трамвая /както тогава са известни градските автобуси/ и да стигнат до Охлюва, а оттам до къщите си в Селеметя.
По пътя пияната компания крещи с пълно гърло. Арогантното й поведение продължава и на спирката, където има двама души, единият от които и цивилен милиционер. Той прави забележка на пияните, но те му отвръщат с псувни и обиди. В разразилия се скандал 22-годишен циганин вади нож и го забива в гърба на пазителя на реда. За късмет острието попада в прешлен в гръбнака и не успява да прободе фатално белия дроб, но милиционерът пада на земята, а от гърба му шурва кръв.
Кървавата гледка
стряска втория човек на спирката -
17-годишно момче и то побягва в посока завод „Арда“ по улица „Цар Шишман“, която излиза на площада до аптека „Манев“. Циганите решават да го догонят и да го убият, за да не ги издаде и започват да го преследват като жертвено животно. Младежът тренира лека атлетика и успява да набере добра преднина, но съдбата не е на негова страна.
При първия опит да се спаси от озверелите си преследвачи второкурсникът от ДАШ-а влиза в милиционерския блок на улица „Владимир Заимов“ /сега „Николай Здравков“/ и звъни на вратата на свой съученик. За беда в апартамента няма никой и очевидецът решава да побегне към тогавашното кино „Цанко Церковски“, вместо да потърси помощ в друго жилище във входа, разказва криминалист, участвал в разследването.
Уплашеното момче чува виковете на гонещите го да го убият цигани и панически скроява нов план - свива рязко по днешната „Мария Луиза“, като се надява зад дългия блок по улицата да има достатъчно паркирани коли, сред които да се скрие. Пред очите му се изпречва една „Ниса“ /товарен микробус - б.р./ и беглецът влиза под нея, но дори не успява да си вземе дъх - за жалост петимата, които бягат по петите му, го виждат.
И тук започва нечовешко мъчение
Циганите го теглят за краката, а всички в блока спят и никой не чува виковете за помощ на жертвата. След като го изтеглят на открито, чатирима от нападателите хващат момчето за ръцете и краката, а петият, който преди това е наръгал милиционера, започва на забива ножа си в тялото му. След осемнайстия удар безмилостният екзекутор и хладнокръвните му помагачи побягват, но не по своя воля. Писъците на момчето са разбудили хора от блока, прозорците по ниските етажи започват да светват един след други, даже излизат на терасите да видят какво става и кръволоците потъват в нощта.
Ужасените хора викат линейка, която идва светкавично, но медиците само установяват смъртта на момчето и предават случая на милицията.
Още същата нощ ме уведомиха за убийството по телефона вкъщи и ми сервираха, че най-вероятно жертвата е син на наш служител, разказва криминалист, който поема разкриването на зверското престъпление.
Той веднага отива в блок МВР 1 на ул.“Вл.Заимов“ 11 - същият, в който спасение е търсил и убитият спортист, звънва на вратата на колегата, за чието дете са съмненията, но се оказва, че Иванчо /всички имена са сменени/ си е вкъщи и отдавна спи.
В това време от болницата се получава сигнал за намушкан милиционер, но без опасност за живота. Самоличността на убитото дете също е установена, родителите са уведомени и започва разследването.
По метода на предварителния анализ, а и по нюх, разследващите решават, че в този случай е замесен алкохолът и решават да тръгнат от най-популярното тогава заведение - механа „Странджата“.
Ударът е в десетката -
персоналът веднага разказва за петима цигани от Селеметя, които са яли и пили на корем и са си тръгнали малко преди 23.30 часа.
Кварталният на Селеметя веднага се сеща по даденото описание за част от групата гуляйджии и група служители на МВР започва издирване по домовете им. При претърсването без да подозират стигат и до жилището на убиеца, когото заварват в разюздана оргия с две циганки в леглото си.
После, като доказахме, че той е заклал с такава нечовешка жестокост момчето, не можехме да повярваме, че само 2-3 часа по-късно така хладнокръвно е правил секс, спомня си криминалистът.
Петимата гуляйджии са установени
и вкарани в сегашното Първо РПУ и разпределени по оперативни работници за разпити в различни стаи.
Макар че ромите увъртат, започва да се изяснява, че знаят нещо и опитват да се измъкнат. На тяхна страна е обстоятелството, че липсва ножът, с който е извършено убийството, и това не позволява на криминалистите да ги уличат в престъплението.
Все пак справедливостта - и според закона, и според неписаните житейски закони - надделява. Раненият милиционер успява да отиде до районното и разпознава циганина, който го е наръгал.
След това събитията се развиват мълниеносно. Кръстосаните разпити пречупват полуграмотния примитив и той започва да разказва всичко - от първата ракия в „Странджата“ до последния удар с ножа в тялото на жертвата. Казва, че е хвърлил оръжието в района на зверството, но не си спомнял точно къде.
Призори целият периметър около местопрестъплението е претърсен и ножът е открит до една ограда. Оказва се, че убиецът много добре знае, че
без оръдието на престъплението обвинението може да бъде разколебано
и затова го оставя на една ограда с намерението да го примере по-късно. Не преценява обаче, че повърхността й е заоблена, острието пада и намирането му иска щателно търсене.
Така само за няколко часа от полунощ до сутринта нечуваното зверство е разкрито. Проучването на убиеца установява, че той се казва Матю и произхожда от известен с нечовешката си  жестокост ромски род, преселил се в Русе десет години по-рано.
Делото трябваше да приключи в законния двумесечен срок, но тъй като целият град бе настръхнал, се наложи да се проведе по-рано. За да се предпазят гражданите от екцесии по време на процеса в Окръжния съд, който тогава се намираше в сегашната сграда на Историческия музей, взехме изключителни мерки, разказва криминалистът.
Екипи униформени обграждат съда и пускат в него само хора с пропуски. В нощта преди делото милиционери с автомати патрулират из Селеметя за респект. На другия ден пък в района на сегашния квартал „Дружба“ откъм гетото е направен въоръжен обръч, който връща назад всички, решили да отидат на процеса без пропуски. Така процесът се провежда спокойно, като високоговорители го излъчват и в градинката пред съда.
Убиецът е осъден на смърт чрез разстрел,
трима са вкарани в затвора да лежат, съответно по 20, 18 и 15 години, а един непълнолетен получава условна присъда. След делото килърът е изведен до арестантската кола под охрана, като е използвана хитрост, която заблуждава гражданите, решили да го линчуват до съда. Откаран е до ареста на ул.“Черно море“, а после е транспортиран до затвора в Плевен, където пред изкопан гроб е изпълнено смъртното наказание.