Ролята на българската дипломация, международният отзвук и прочитът на турската историография на събитията от 1876 г. са акцентите в първата днешна сесия на Националната научна конференция с международно участие „Априлското въстание 1876 - път към свобода, парламентаризъм и държавност“ в Панагюрище, който започна вчера. 
Модератор на заседанието беше доц. д.н. Антоанета Кирилова, която представи темите на докладите, които са част от сутрешната сесия на форума.
Пламен Божинов от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките (БАН) постави началото на дискусията с анализ на неизяснените въпроси около външнополитическата защита на българските интереси след въстанието. В своя доклад той разгледа спорните моменти в усилията на българските дейци да легитимират националната кауза пред Великите сили.
Перспективата на турската наука бе представена от Дженгиз Йолджу от Университета „29 май“ – Истанбул, Република Турция. Ученият запозна присъстващите със съвременните тенденции в турската историография по отношение на „Българския въпрос“ в рамките на Османската империя, като подчерта развитието на изследователските методи през последните години.
Реакцията на балканските съседи бе представена от Петрана Каменова от Националния исторически музей, която анализира отзвука на Априлското въстание в Гърция. Изследването й хвърля светлина върху обществените и политическите настроения в Атина в контекста на Източната криза.
Конференцията продължава с дискусии върху наследството на 1876 г. и неговото значение за съвременната историческа памет.
Събитието е част от програмата на Комитета за отбелязване на 150 години от Априлското въстание, сформиран от БАН. Комитетът е създаден по инициатива на Събранието на академиците и член-кореспондентите и ръководството на БАН. Целта е да се отбележи подобаващо и на национално ниво годишнината от знаковото събитие от българската история, довело до извоюване на независимостта.