Великден наближава и в съответствие с традицията българинът не жали средства за една хубава и богата Великденска трапеза. За нас е важно семейството/родът да се съберат заедно около трапезата, на която да има от всичко - от традиционните козунаци, шарените яйца и, разбира се, агнешкото месо, около което вълненията не са от вчера, независимо от това дали цената му се е вдигнала точно по празниците. 
В Държавен архив-Русе има какви ли не интересни и любопитни документи по всякакви поводи и теми. Ето нещо любопитно отпреди цели 125 година, което звучи малко странно днес и те кара да си кажеш... виж ти, как са разсъждавали нашите предци и какво самосъзнание са имали. И колко се е държало както на чистотата и хигиената в града, така и на качеството на месото, за да не се застраши здравето на хората. 
С протокол номер 15 от 27 март 1901 година Русенският градски общински съвет разглежда едно много интересно заявление, подадено от Касапския еснаф в Русе. Първо да припомним какво са представлявали еснафските организации. Много подробно темата за еснафите разглежда Николай Генчев в книгата си „Българско Възраждане“. 
Еснафите са форма на самоорганизация на занаятчиите, признавана и частично регулирана от държавата. Документирано е тяхното съществуване във Византия и най-вероятно са съществували и в Средновековна България. Повечето писмени сведения за българските еснафи са сравнително късни - от епохата на Възраждането.
Еснафите са считани за
професионални организации, обединение на всички хора, които упражняват един определен занаят в дадено селище -
това са майсторите, калфите и чираците. Еснафът осигурява професионална квалификация и регулира упражняването на занаята в населеното място. Еснафите се управляват колективно от лонджата, събрание на еснафа, в което участват всички майстори. Те се ръководят в решенията си от устава на еснафа /кондика/, записана в специален тефтер, където са вписани и членовете на еснафа, както и някои по-важни решения, взети от лонджата. 
Част от професионално-религиозните функции на еснафа е регулирането на работното време и стриктното следене никой майстор да не работи в празничен ден, защото успехът в работата се разглежда като сплав от трудолюбие и божия благословия. 
Затова на нарушаването на еснафските правила се гледа като на светско престъпление и същевременно като на религиозен грях. А поради колективната съотговорност на членовете на еснафа, смята се, че грехът на един майстор ще отклони небесната благодат от целия еснаф и ще страда работата и печалбата на всички. Затова еснафът толкова стриктно следи да не се работи в празник. Нарушителите биват глобявани и същевременно подлагани на религиозно очищение. Парите, събрани от глоби, се смятат за нечисти пари, те се държат в отделна кесия и се дават на църквата за изработване на свещи. Интересното е, че в някои региони
с парите от глобата се изработва една единствена свещ с ръста на прегрешилия майстор и се оставя в църквата да изгори -
така символично се очиства тялото на майстора от греха му.
Връщаме се отново в Русе в далечната 1901 г. По това време кмет на града е Христо Баларев от прогресивнолибералната партия. Русенският градски общински съвет се събира за поредното си заседание. На него освен кмета присъстват още помощниците му Никола Доганов и Петър Стоянов, както и почетни членове на съвета.  
В заявлението за разглеждане от тях Касапският еснаф в Русе моли:
„1. До Великден да се позволява клането на агнета в дюкяните, като се задължават касапите да пазят чисто.
2. За болния вътрешно добитък месото, на който се унищожава, да се плаща от общината по 0.40 ст. килограма, а не по 0.15 ст., както е било досега.
3. Да се направи един мост на Дунава при двата кладенци или където се намери за добре, където през летния сезон да се колят агнетата, понеже градската залхама /думата се среща и като салхана - градска кланица/, където се колят животните е на много далечно разстояние от града.
4. Да се забрани продаването из града на агнета със стада, както е било досега.
5. Да се забрани на гражданите да колят агнета в града, освен на определено място.
6. Да се забрани продаването на месо на разнос из града.
7. Да се заставят тия, които се занимават с правенето на пастърма и суджуци, да ги изработват на градската залхама, а не по домовете си.
8. По независещи причини, ако не успеят в уреченото време да закарат добитъка си за преглеждане от ветеринарен лекар, то последния да бъде задължен щом бъде повикан да удовлетворява нуждата им.
9. Заразения вътрешно добитък да престоява 24 часа за да може да се повика лекар за констатирането му.
10. Да се направи път до самата градска залхама, понеже е непроходим, особено зимно време“. 
Интересното е, че
височайшите в града се съгласяват с почти всичките искания на Касапския еснаф
Няма никакви разногласия и се акцентира върху това да се пази образцова чистота, когато се колят животни в дюкяните.
Категорично се забранява продажбата на агнета със стада в града, с изключение само в дните Гергьовден и 1 май, с аргумента, че ако се позволи това, ще започнат да се колят по домовете и няма да има никакъв контрол от ветеринарната власт. И освен това самите стада причиняват нечистотии из града.
Забранява се правенето на пастърми и суджуци по домовете за продан, а такива да се изработват само в градската залхама. За искането болният добитък, чието месо се унищожава, да се плаща по 0.40 ст. килограма, не се съгласяват, а постановяват да се изплаща по 0.25 ст. килограма на месото.
Приема се искането на касапите по т. 3 за направата на мост на Дунава, тъй като действително залхамата, където се колят животните, се намира далеч от града и пренасянето на месото става трудно. За целта се решава да се възложи на градския инженер да направи сметка колко ще струва направата на такъв мост, както и да се поиска мнението на градския ветеринарен лекар. 
И ето как преди 125 години се въвеждат едни строги правила в града и се създава една организация, която е за добруването на всички русенци.  

Цветомира ДИМИТРОВА
главен експерт
в Държавен архив-Русе