„Човекът победи и въздуха, е вече 
господар на тази малка планета, 
около която аеропланите ще обикалят  
като досадни мухи, а като приказни кораби
ще сноват цепелините.“
Сп. „Нива“, 1929 г.

За българите през първата половина на ХХ век, прелитането на самолет - това странно и донякъде страховито човешко изобретение, е истинско събитие. Щом се появи в небето, децата тичат по улиците и викат „Ссамолет, самолет!“... Днес полетите се възприет като част от ежедневието. Ако не става дума за катастрофа, хората рядко се впечатляват от това летящо метално чудо. Но за българите през ХIХ век летящо чудо е балонът. На 4 юни 1783 година французите първи наблюдават полет с балон, пълен с горещ въздух. А кога за русенци се открива тази възможност? 
Казано е: „В началото беше словото“. Вестник „Дунав“, бр. 988, 13.06.1875 година, отпечатва първата в българските земи статия за балоните и приложението им „във военно време, за разузнаване, за предаване на съобщения“. От нея русенци научават следното: „Не могат ся отказа ползите, които съ видели от балоните въ военно време. Освен заслугите, които ся принесли в напрежните времена, общепознато е, че в Парижката обсада споразуменията и препращанията ставаха чрез тях. Неприятелските движения ся съгласуваха такоже от балоните... Тъзи комисия ся занимавала да изпитва балоните, от които като ся избере един щели да ся направят доста от нея системъ, за да ся употребят въ военно време. Както стават споразумения с балони, така също понеже ще се съгледват от тях движенията на неприятелските орди (войски - б.м. А.К.), решило ся да ся изнамерят някои знакове, съ които да ся дава набързо известие на ордите за неприятелските движения, да ся поставят в балоните телескопи, в местата от които ще ся гледат балоните да ся поставят такоже телескопи, които да гледат твърде от далеч, каквото да ся съобщават на ордите знаковете на балоните, и да ся намерят някои знакове, съ които да ся дава отговор на балоните“.
Учудваща е точната информация, с която разполага авторът на текста, без да разполага с интернет, енциклопедии и модерни телефони
Но това е началото. Общоприето е според Общ преглед, създаден от AI, че „Първият балон, извършил полет в българското небе, е балонът „Ла франс“, пилотиран от френския въздухоплавател Йожен Годар на 19.08.1892 година. по време на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив“.  
Георги Чендов пише в „Когато Русе беше Русчук“ (1985 година), че появата на балона на проф. Курлети открива ерата на въздухоплаването за Русе, без да посочва източници за тази информация и русенци заживяват с гордостта, че отново са първи и в това отношение. Варненският историк на техниката инж. Иван Алексиев (1943-5.11.2025 г.) ревниво следеше русенските технически постижения и няколко пъти упрекваше „Няма ли историк в Русе да каже какъв е този проф. Курлети“?
Сега е моментът за изясняване на този въпрос
Според реда „... на културните събития би трябвало да отбележим 1890 г. като особено плодовита... Вестниците дълго ще коментират смелия експеримент н на румънския професор, изразил желание да се приземи в Русе. Почти едновременно с появата на чудноватата летателна сфера в Русе пристига трупата на Антон Попов и се установява за повече от месец“.
Георги Чендов греши, защото трупата на Антон Попов пристига в Русе на 8.04.1890 година и напуска града в края на месец май, според историка на русенското театралното дело Василен Васев. 
Загадката се изяснява от в. „Славянин“ в бр. 77, от 7.07.1890 г.: „На 20 м. м. (20.06.1890 г. - б.м. А.К.) пред вечер по 6 (часа ) са появи един балон от към Гюргево в направление към града ни, балона летеше доста на високо и почти беше минал Дунава, когато изведнъж се обърна към срещната страна и след като мина Дунава, падна на полето. Както се виждаше отдалеч, в тоя балон едва ли имаше хора, тъй като изглеждаше доста малък и не вървеше правилно“.
Балонът на румънския проф. Курлети
каца в Русе и открива ерата на въздухоплаването за русенци, и за България
но неизвестно защо полицията забранява демонстрации с балона. Според известието във в. „Славянин“, бр. 80, год. IХ, Русе, 25.07.1890 г.: „балонджията професор (?), който беше дошъл в града ни (ок. 23 юли - б.м. А. К.) да посъбере някой лев и други, след като се напил добре на Хабермана натоварил си балона на парахода и заминал! Благодарение на полицията, която както чуваме забранила на този спекулантин да прибере на публиката парите, инак няколко хиляди грешни лева щяха да отидат в джоба на балонджията, а нашата публика щеше за да зяпа балона му“. Така „благодарение“ на тази „грижа“ за русенци те се разминават с изключителната възможност да са първите българи полетели във въздуха или поне да наблюдават полета на първия балон в българско небе.
Изясняването на случая с проф. Курлети е пирова победа
за русенци. Първият балон в българско небе не се появява в Пловдив на 19.08.1892 г., както е прието, нито през лятото на 1890 г. както смятат русенци, а 8 месеца по-рано в гр. Тутракан. От в. „Славянин“, бр. 34, год. IХ, Руссе, 18.11.1889 г., научаваме: „Телеграмми. Пишат ни из Тутракан: На 8 того пред вечер часът по 4 1/2 съгледахме от облаците като се спущаше едно валчесто нещо..., което колкото се смръкваше толкова по-малко се виждаше. Едни казваха, че прилича на балон, други говореха, че това било нещо на предсказване, трети, че падали от небето лампи против неверниците. Когато на 9 того се явиха в града, един румънски офицерин и един цивил, които телеграфираха в Букурещ, че са намират с балона си в България на около два часа далеч от Тутракан. Офицерина разказа: „Ний се качихме четирима души в балон от Чешмеджиу (Букурещ) и в 2 1/2  часа са намерихме в Тутраканско. - Привечер мало и голямо тичаше да види балона, когото донесоха на кола и да се нагледа на хората, които пътуваха с него. Действително голяма решителност показаха тия хора, които пътуваха из облаците и си заминаха неповредими“.
И това не е краят! През 1879 г. в Русе унгарският инженер Франц Хакер построява няколко малки дървени летателни апарата и провежда с тях експерименти за създаване на самолет. Демонстрациите с моделите се извършват пред русенци и руските офицери в града.
Това са първите полети на летателни средства в българското небе! 
През 1900 г. известният български изобретател Харалампи Джамджиев (1875-1961) провежда в Русе опити за създаване на летателен апарат - орнитопер (механична птица) като прототип на самолет. Механичните крила на орнитопера се задвижват с изработен от него двигател с „едноцилиндрова машина с неподновяема вода“, комплектувана с парен котел, който веднъж останал без вода експлодира и опитът завършва неуспешно. Х. Джамджиев е сред първите българи, които работят за реализиране на полет и прави една от първите публикации на тази тема - „Действителните основи на въздухоплаването“. Първият самолет в русенско небе е на френски пилот, който при полет до Букурещ каца през 1914 г. на лагер край Русе и предизвиква фурор сред населението. 
Русенският принос в овладяването на въздушното пространство се дължи на Васил Иванов Златаров
роден на 3.11.1869 г. в Гюргево, Румъния. Майка му Николина Златарова, сподвижница на Христо Ботев, е човек с горд и свободолюбив характер. След 1878 г. семейството му се установява в Русе, където Васил завършва основно образование и постъпва в Мъжката гимназия (1885 г.). Отрано проличават способностите и характерът му - рисува хубаво, овладява отлично румънски и френски език, а настойчивостта и последователността в учебната дейност показват целенасочен, свободомислещ и упорит характер.  В. Златаров завършва Военното училище в София. Като подпоручик е разпределен в Железопътната дружина към Пионерната рота. Следващите две години служи в пионерните части в Русе, Шумен, Пловдив. На 19.08.1892 г. В. Златаров с 12 сапьори осигурява полетите на френския балон „Ла Франс“ на Йожен Годар по време на Първото пловдивско земеделско-промишлено изложение. До 1.11.1892 г. са извършени 25 издигания с балона. 
В петия полет
Златаров се издига във въздуха и лети още четири пъти
Полетите с балона и приятелството с Й. Годар определят по нататъшната му съдба. След полета с балон той лети на безмоторен самолет и поставя началото на безмоторния спорт в България. През 1902 г. учи в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчино (край Петербург, Русия). Той е единствения чуждестранен офицер, допуснат в това въздухоплавателно училище. Завършил блестящо, в България е назначен за началник на малка въздухоплавателна команда към II пионерна дружина в София. Поради липса на конкретна дейност, в нея се правят и обследват полети с изработени собствени хвърчила.
Васил Златаров е наричан „баща на българската авиация“, защото разработва програмата за военното и организационно-кадровото изграждане на българската авиация. Като специалист наблюдава развитието на въздухоплавателните средства и публикува първата книга в България „Записки по въздухоплаване“. Написва и първите учебници по балонно дело, метеорология, химия и инструкции за работа и полет с балони. Той първи лети с балон, с планер и с аероплан.
Участва в първата бомбардировка на противника от самолет
извършена на 17.11.1912 г. над Одрин от самолет „Блерио“ XI, пилотиран от италианския доброволец Джовани Сабелини, с когото  майор В. Златарев, командир на Въздухоплавателния парк, осъществява първата аеропланна бомбардировка на Балканите. Той ръководи конструирането и изработването на първия сферичен балон „София-1“ с обем 640 м3 (1911 г). През Балканската война майор Златаров е командир на Въздухоплавателния парк. Организира първото бойно летище в Мустафа паша (дн. Свиленград), създава служба за обслужване на авиационната техника, първата полева работилница за ремонт на самолети.
Умира на 17 май 1932 година в София.

Доц. д-р инж. Атанас КОЛЕВ